Преди точно 1091 години, по време на приготовления за военен поход към Константинопол, умира цар Симеон I, българският владетел, наречен от народа си Велик.

Велики са постиженията на неговото управление. Наред с успешните войни, царят превръща България в трети културен център на тогавашния свят. Неговото време е време на териториално разширение - България мие бреговете си на три морета, това е време и на недостигнат през вековете културен разцвет, наречен по-късно Златен век на българската култура.

Началото

Симеон застава на чело на държавата след като по-големият му брат- Владимир Расате е свален от трона и ослепен, заради опита си да върне страната към езичеството.

Старият цар Борис, напуска манастира, за да защити делото на своя живот. Той поставя на трона най-малкия си син, който бил готвен за глава на българската църква. Символичен край на езическото минало е поставен с преместването на столицата от Плиска в Преслав. Освен това българският става официален език в богослужението.

Въпреки, че не е подготвян за владетел (той е трети син на Борис), Симеон е един от най-ерудираните хора в страната.

Младият цар получава образованието си във Византия. Той е възпитаник на престижната Магнаурската школа. В столицата на Византийската империя получава отлично образование и изучава реториката на Демостен и Аристотел.

Но въпреки, че е наричан във византийските хроники „полугрък”, неговата политика изцяло е подчинена на българските интереси.

Още с възкачването си на престола Симеон започва война с Византия. Конфликтът е предизвикан от преместването на българското тържище от Константинопол в Солун през 894 г. Тези действията на Византия засягат, както икономическите интереси на България, така и нейният международен престиж.

Константинопол- мечтата на един живот

В отговор българската войска нахлува в източна Тракия без да срещне никаква съпротива. Поставя се началото на продължителен военен конфликт. Две години след началото на войната Византия е принудена да иска мир. Великата империя се задължава да изплаща на България годишен данък. През следващите години, за първи път в историята си, българската държава достига до Адриатическо море.

През 904 г. тържището ни е върнато обратно в Константинопол, а българо-византийската границата минава на 20 км от Солун.

През 912 г. Византия отказва да плати годишния си данък към България и Симеон обсажда Константинопол. След продължителни преговори през есента на 913 г. е сключен мир, с който официално е призната царската титла на българския владетел.

Година по- късно във Византия е извършен държавен преврат. Започва трескава подготовка за война с българите. На 20 август 917 г. близо до река Ахелой войските на Симеон за пореден път разбиват противника. Погромът на византийците е пълен.

Победите обнадеждават царя и той започва да мисли за завладяването на Константинопол. Да бъде император на ромеите и българите става негова цел. Израз на това му намерение е титлата с която се именувал — „Василевс на всички българи и гърци“, „Симеон в Христа Бога — самодържец на всички българи и ромеи“.

Осъзнавайки, че византийската столица не може да бъде превзета без силен флот, Симеон прави опити да се съюзи с арабите. Опитите му обаче не се овенчават с успех.

Това обаче не води до застой във външната му политика. В отговор на антибългарската политика на сърбите, Симеон сломява войските им и премахва държавата от картата на Балканите. Следва конфликт с хърватско кралство, вероятно предизвикан от Византия. Това е първата война, която българският владетел губи. И последната, която води...

„Златен век“ на българската писменост и култура

Успоредно с големите военните успехи, Симеон постига завидни резултати и вътре в страната. Управлението му е белязано от разцвет на книжнината, архитектурата и изкуствата.

Столицата е сравнявана от съвременниците с Константинопол. В Преслав са “Златната” църква и тронната зала, които се отличавали с великолепието си.

По това време е създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци.

Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг- някои от безспорните литературни творци в Българското средновековие. Самият цар също се изявява като автор.

Жанровете, в които литературоведите творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химнографически произведения, поезия, хроника, летопис, исторически разказ.

Забележителни са "Шестоднев" от Йоан Екзарх, "Учително евангелие" (включващо в себе си и "Азбучна молитва") от Константин Преславски, "За буквите" на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които нямаме запазени произведения.

Недостижимото през вековете

Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първата българска държава. По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище нa културен и духовен живот.

Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепва властта си вътре в държавата и провежда стабилна вътрешна политика.

Затова заслужено остава в нашата история като Симеон Велики!!