Преподаването е трудно занятие. Важно и променящо живота, но много трудно. Да се грижиш за толкова много деца 40 часа всяка седмица, като се стремиш те наистина да научат нещо… това може да е доста голямо предизвикателство.

Да добавим и административната работа, бюрокрацията, учебните планове, необорудваните класни стаи, дългите работни дни…

Нека просто да кажем, че работата може да бъде доста стресираща.

И да не забравяме родителите.

Да, за вас говоря. И за нас. За родителите. Добронамерените, но понякога много досадните родители.

Като учител и родител аз много добре познавам тази епидемия.

Вие просто искате детето ви да се справя добре в училище, нали? Разбира се. Вие сте ангажиран, отговорен и съвестен родител. Това ви е работата и вие ще я свършите перфектно! Затова вие проверявате, давате обратна връзка, предлагате подобрения… дори бих казала нареждания…

Признайте си. Всички го правим.

Но има моменти, в  които нещата, които правим от любов, добавят още товар върху и без това прегърбените от тежест рамене на учителите.

Ето какво би искал да знаете учителят на вашето дете, но не ви го казва (защото от него се очаква да е дипломатичен и умерен 24/7).

Казвам ви го от любов и с надежда за малко по-леки дни на учителстване.

Осемте тайни, които учителите биха искали да извикат високо:

1. Да, вашето дете е специално. За вас.

За вас слънцето изгрява и залязва в очите му. То е любовта на живота ви. Неговите таланти са безбройни, а грешките незначителни. Всъщност най-вероятно то е едно нормално, стандартно дете. Като повечето хора. Всеки има своите силни страни, както и една-две слабости. Ако вашето дете се връща вкъщи с оценки, които не отговарят на звездния му, според вас, статус, то най-вероятно просто е заслужило такива. А не е саботаж от страна на учителя.

2. Спрете да бъдете супергерой.

Наистина. Супергероите се вихрят във филмите, не в семействата. Не оставяйте детето си в болничен у дома, защото не се е подготвило за теста. Не им носете домашното в училище, защото са го забравили у дома. И не зареждайте оръжията, защото сте убедени, че заслужават по-добри оценки за проекта, върху който те (всъщност вие) са работили толкова усилено миналата седмица. По този начин вие не правите услуга на никого, най-малко на детето си. Оставете ги да преживеят подходящите за възрастта им неуспехи и провали, за да се упражняват за истинския живот. Престанете да ги спасявате. Това не е реалният свят. Учителите ще ви бъдат благодарни сега, а децата ви – по-късно през годините.

3. Моля ви, не позволявайте на новото поколение да оцелява на диета от боклуци.

Разбира се, малкият Гошко обожава бисквитките и бонбонките. Но 20 лъжички захар в закуската му (защото всъщност това е закусил) водят единствено до неконтролируем глад и трудно фокусиране до времето за обяд, когато той щастливо грабва хамбургера си и цикълът се започва отново. Как може да разбере какви са истинските нужди на организма му, когато не получава пълноценна храна? Помогнете му да научи повече за тялото си, за да може успешно да се грижи за него. Ще видите, че има значение. Опитайте.

4. Не се обаждайте и не пишете съобщения на децата си, докато са на училище.

Моля ви, спомнете си за добрите стари дни, когато родителите ни звъняха на директорката, ако наистина се налагаше да говорят с нас (или не си спомняте, защото това се случваше много рядко). Достатъчно трудно е за учителите да държат децата далеч от телефоните и таблетите, които си носят, а вашите обаждания не допринасят за разрешаването на проблема. Освен това вие изпращате ясното послание, че правилата всъщност нямат значение. Звъненето и съобщенията показват, че учебното време не е важно. Че могат да бъдат прекъсвани спокойно. Не ставайте част от този и без това тежък проблем.

5. Учителите ви познават детето ви по различен начин от вас.

Не, не по по-добър, а по по-различен начин. Учителите виждат как децата взаимодействат със съучениците си, когато вие не сте наоколо. В поведението им може да има значителна разлика от ситуациите, в които вие сте наблизо. Ако чуете от учител история, в която ви е трудно да повярвате – защото никога, и след милион години не бихте си представили вашето сладко момиченце да прави такива неща, помислете си пак. Признайте, че не знаете всичко, което тя би или не би направила. Нейният учител няма никакъв интерес да ви заблуждава, че дъщеря ви се е държала лошо. Той няма да получи бонус, че ви се е обадил. А и вероятно си има и друга работа за вършене.

6. Вие не сте по-добър учител от тях.

Образованието е прицел на всякакви информирани, неинформирани, професионални и непрофесионални мнения и оценки. Всеки смята, че може да говори авторитетно и компетентно за преподаването и спокойно да споделя мнението си с учителите на детето си. Макар че вие едва ли бихте съветвали зъболекаря си как по-добре да изчисти зъбните ви канали, или елтехника как да оправи пералнята ви. Защо тогава препоръките към учителите да са по-различни? Учителите са инвестирали време, сили и години от живота си в тази професия. По-вероятно е да знаят повече за нея от вас.

7. Учителите наистина ги е грижа за учениците.

За вашия ученик. Те се опитват да дадат всичко от себе си, за да получи детето ви образованието, което заслужава. Те работят часове след биенето на последния звънец и има нощи, в които лежат будни в леглото си и мислят за класа си. За учениците си. Как да им помогнат. Те също искат вашите деца да успеят в живота.

8. Спрете да повтаряте какви късметлии са учителите, защото почиват цяло лято. Наистина. Стига.