Откакто страната ни е член на ЕС, ползваме една от безплатните „благини“ на общността – Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК).  Когато обаче стягат куфарите за чужбина, голяма част от хората  предпочитат застраховка „Помощ при пътуване“.

Какво дава Европейската здравна карта (ЕЗОК)?

Целта на картата е при пътуване в чужбина пациентите да могат да ползват спешна и неотложна здравна (медицинска и дентална) помощ според законодателството на съответната държава. Картата важи при престой в друга държава-членка на ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. За нас, освен в европейските страни, ЕЗОК важ и в Македония и Сърбия. адължително условие българин да ползва такава карта е да бъде здравно осигурен.

Без платени здравни осигуровки ЕЗОК не се издава. Издаването става чрез подаването на заявления, които се приемат основно в клоновете на Банка ДСК. Оттам се получават и готовите карти. Заявка може да подадете и онлайн. Срокът за издаването на картите е 15 календарни дни. Валидността им е 1 година, с изключение на пенсионерите, за които ЕЗОК важи 10 години, и за децата – при тях картата важи 5 години или до навършване на 18 години, но не по-малко от 1 година. Подновяването на ЕЗОК може да се извърши 1 месец преди изтичане крайния срок.

Какво е важно, за да се ползва картата в чужбина? Ако българин се разболее „навън“ и иска да бъде лекуван чрез европейската здравна карта, трябва да отиде при доставчик на здравни услуги, покрит от здравноосигурителната схема в държавата домакин. Ако отиде в здравно заведение без договор с тяхната здравна каса, плаща за лечението от собствения си джоб и у нас не му се възстановява нищо.

Когато пациент има избор къде да иде – в болница с договор, или в такава без, сам преценява дали безплатно или платено да бъде обслужен. Какво става обаче, когато попадне на място без доставчик на здравни услуги с договор към местната здравна каса? Това как се таксува – като негов проблем, или като нарушение на неговите европейски здравни права?

Ако пациент не си носи картата, здравното заведение се свързва с НЗОК, за да установи, че е осигурен.

Лечението се предоставя според правилата на посетената държава, а направените разходи се възстановяват съгласно прилаганите в тази държава тарифи. Ако местната здравноосигурителна система предвижда доплащане от пациентите за определени видове медицински услуги, или регламентирана потребителска такса – тя се заплаща и от българските граждани, като не подлежи на възстановяване при завръщането им в България.

Ако в чужбина се наложи ползване на медицинска помощ от публичния здравноосигурителен пакет срещу заплащане, НЗОК последващо може да възстанови направения в чужбина разход след завръщане на пациента у нас. Сумите, които трябва да бъдат възстановени, се уточняват между НЗОК и местната здравна институция в чужбина.

При заплащане на здравни услуги от извънболничната или амбулаторната медицинска помощ, когато състоянието на пациента не е било неотложно или спешно, възстановяването на направения разход на гражданите е по нормативно установените за същата помощ български тарифи.

При необходимост от болнична помощ, компетентната здравноосигурителна институция заплаща в чужбина само стойността на влизащите в здравноосигурителния пакет медицински грижи. Транспортните разходи, разходите за хотел, разходите за придружител, както и всички „екстри” се заплащат от пациента.

Ако при престой в друга държава-членка на ЕС български пациент е заплатил в брой за оказана медицинска помощ, след завръщането си у нас може да представи оригиналните платежни документи (фактури) пред районната здравноосигyрителна кaca пo местоживеене. Там ще бъде информиран дали и в какъв размер ще му бъдат възстановени разходите. Смутително е, но касата може и да не му одобри разходите.

От написаното дотук става ясно, че европейската карта е прекрасен европейски проект, но само ако български пациент попадне на точното място. Във всеки друг случай ЕЗОК не помага и заболелият плаща сериозна сума. Това, разбира се, не е агитация за отказ от карти в полза на застраховките.

В някои случаи са изплатени по 7-8 хил., дори 11 хил. лв. Помощта обаче се ограничава само до временното стабилизиране на пациента, за да може той да се прибере у дома и да продължи лечението си. Рекордът досега са 244 хил. евро, платени за 6-месечно лечение на 46-годишна жена в Германия..