Мит 1: Българите в чужбина не се интересуват от България

Българите в чужбина не само се интересуват от случващото се в България, но и помагат материално на своите близки у дома. Тяхната помощ е особено осезаема в по-малките населени места, където много семейства успяват да си позволят що-годе достоен живот благодарение на средствата, пращани им от роднините им в чужбина.

По данни на БНБ 1,4 милиарда лева е сумата, изпратена от българите в чужбина на близките им в България през 2016 година. Общата стойност на преките чуждестранни инвестиции през същата година в страната е около 2 милиарда лева. Ако българите в чужбина можеше да се разглеждат като външен инвеститор, те без съмнение биха били най-големият такъв в България.

Мит 2: Те не обичат България

Само човек, който не е бил в чужбина единствено на екскурзия, може да си позволи да говори обективно за това как се чувстват българите в чужбина. А хората, които си позволяват да предполагат на глас какво чувстват българите в чужбина, в най-добрия случай обикновено са били на море в Гърция преди 2-3 години или на ол инклузив в Турция, за да ядат суджуци на корем. Но не и да живеят или работят в чужбина.

Обикновено първите няколко месеца са изключително трудни за емигранта, особено ако е в чужбина сам, без семейството си. Дори и след като човек свикне с новата обстановка, спомените от България, мислите за семейството и приятелите връхлитат като бумеранг - колкото повече бяга човек от тях, толкова повече те се връщат към него.

Любовта към Родината е лично чувство, което е индивидуално за всеки човек - едни я свързват със семейство и приятели, други с красивата природа, трети с историята. Не можем да очакваме от другите да чувстват абсолютно същото и по същия начин, както го чувстваме и самите ние. И ако някой свързва любовта към Родината с нещо различно от това, с което я свързваме ние, това не означава, че той или ние не я обичаме.

Само човек, който е изпитвал носталгия, може да да бъде запознат с това състояние. А носталгията не е просто чувство, а състояние. То се изпитва от почти всеки човек, който живее в чужбина. И е просто невъзможно, изпитващ носталгия към родината си човек да не я обича.

Мит 3: Българите в чужбина "мият чинии"

Често се чуват подмятания за българите в чужбина от сорта: "Тези в Гърция берат портокали, а пък ония в Англия - ягоди". Целта почти винаги е да се принизи техният труд, а може би и за да може да си представим българската действителност по-прекрасна, отколкото е тя в действителност. Не че има нещо срамно в това човек да мие чинии в Германия или да се грижи за възрастни или болни хора в Италия, но в чужбина живеят стотици хиляди висококвалифицирани българи, които работят в някои от най-популярните и платежоспособни корпорации. Много от тях заемат мениджърски позиции, а други се занимават с фундаментална наука в изследователски центрове в Европа и САЩ.

Макар и тези „изтекли мозъци" да не са толкова популярни у нас, колкото придобилите слава по света спортисти, има места по света, където те са високо ценени. Въпрос на нашите обществени приоритети, не на техните.

Мит 4: Те не могат да бъдат в крак с политическите събития в страната

Възприятието, че на тях едва ли не не им пука за България, е удобно тъкмо на тези политици, които имат огромно желание да се отърват от тях, забранявайки им да гласуват. И дори не крият желанието си да да им попречат да бъдат част от политическия живот на страната.

Нещо повече - голяма част от българите в чужбина имат преки наблюдения върху обществените и политическите ситуации в други страни. Те често много по-добре от българите в България биха могли да извлекат позитивите и негативите от различните обществени системи.

Иначе казано, не българите в чужбина са тези, които не се интересуват от политиката. Тъкмо обратното е - политиката е тази, която не се интересува от тях и дори ги счита за пречка пред консумирането на властта.

Мит 5: Те са навън временно

Има много българи, които работят известно време в чужбина, но скоро след това се завръщат. Именно наблюденията върху тях създават впечатлението и донякъде спокойствието, че някой ден, когато "държавата се оправи", българите от чужбина направо ще щурмуват страната ни. Но това, за съжаление, са погрешни впечатления. Истината е, че някои от българите в чужбина са временно там, а други не. Някои ще се завърнат някой ден - когато например спестят необходимата им сума. А други ще останат в чужбина завинаги и там ще отгледат своите деца. И когато се устроят, надали ще се завърнат обратно в България, дори и от върховете на Витоша да започне да блика нефт.

Фактът, че милиони българи предпочитат да живеят и работят в чужбина изобщо не е проблем за подценяване, макар и за българите в чужбина много рядко да се говори от устите на политици. Тези хора много рядко присъстват и в новините.

Икономическата емиграция е най-болезненият симптом на болното общество. И, за съжаление, много от българите в чужбина няма да се върнат никога в България, колкото и да ни харесва да се успокояваме, че "те са временно там".

България е била и ще бъде навсякъде, където има дори и един българин.

Четете повече на :webcafe.bg

Автор: Теодор Спасов