За повечето от студентите от Американския университет в България, както и от Югозападния университет „Неофит Рилски“ остават не повече от 30 дни до заминаването им за работна бригада 2018. (Work and Travel 2018).

Всяко лято хиляди младежи напускат Благоевград в търсене на стажове, или както участниците в работните бригади – високо заплащане и културно обогатяване. Поради развитата конкуренция между агенциите, занимаващи се със студентски бригади, рядко има случаи на измами или непроверени работодатели. В тази статия се опитваме да посочим все още съществуващите трудности и как те могат да бъдат най-сигурно преодолени. Информацията ни бе предоставена от една от агенциите с офис в Благоевград.

Културен шок и депресия

Не е тайна, че българската култура е различна от американската. Много от участниците за първи път излизат от България на такава голяма дистанция. Повечето пътувания предполагат 2 (някои 3) прекачвания.

Туристическите градчета (често избор за работа) изискват и допълнително пътуване с автобус. Трудността в тази част на пътуването е по-скоро ментална – чувство на самотност или несигурност. Това чувство е засилено в участници с не толкова добро ниво на английски език. Лекът за този проблем е обикновено много прост: Пътувайте с приятели.

Пътуването с познати може да намали стреса от продължителното пътуване. Намален е и рискът от лутане по летища и терминали. Най-добрите отзиви от студенти се получават, когато новите участници в програмата пътуват с някой от завръщащите се студенти.

Чисто бюрократичните проблеми като издаване на социално осигурителен номер, банкова сметка, и настаняване са лесно разрешими от по-опитен студент. Участието в студентска бригада с познати създава защитен балон за участника, в който културният шок може да бъде преодолян постепенно и така да не се стига до дори и най-леката форма на депресия.

Прегряване (burn-out)

Този израз е до болка познат на участниците, работещи в ресторанти и хотели. Има се предвид пренавиването на много от работниците – взимането на двойни смени, работата на 2 или 3 места, липсата на сън. Резултатът? Необратима умора и занижена продуктивност и трудоспособност. Кажете „не.“

Работейки 80-часови седмици и спейки по 6 часа на нощ е постижимо, но на различни цени. Някои участници се справят по-лесно, други имат трудности дори с 60 часа на седмица. Истината е, че шампионите по работни часове често попадат в капана на невъзможността да кажат „не".

Когато бъдат попитани за още една допълнителна смяна, те не могат да преодолеят тази сричка, защото тя показва слабост пред работодателя. Дори да приемем, че това е вярно (а то, в повечето случаи не е), участниците по-скоро трябва да мислят за сезона като маратон, а не спринт.

Краткосрочни постижения като седемдневни  работни седмици не могат да бъдат поддържани без риск за здравето и „прегряване.“ Едно такова „прегряване“ рискува целия остатък от сезона. Понякога тези допълнителни няколко часа не си струват. Кажете „не.“

Въпреки че тези 2 трудности бяха представени като главните в тази статия, съществуват и други също важни такива – носталгия, работен стрес, неправилно хранене и тн. Всяка агенция за студенстки бригади полага усилие да предпазва участниците от подобни ситуации, но главното обучение идва както винаги от неволята.

източник: dariknews.bg