Калин Терзийски

Преди дни написах във Фейсбук така: Няма война между религии. Има война между бедния и богатия свят. Непоносимо е да гледаш как детето ти гладува. Религиите са само един камуфлаж. Казваш: Бия се за Бог. А се биеш от отчаяние, до което те е довела бедността. Отхвърлеността. Безнадеждността.

А в основата на това стоят много много богатите. Които печелят от всяка война. Те печелят, всъщност, от всичко.

Аз не съм марксист. Но тези изводи сами се натрапват. Те са очевидни. Но мнозина не ги виждат.

Не ги виждат тия, които имат дебели капаци на очите. Капаци, създадени от безличната и уж не-идеологическа пропаганда, на която сме подложени непрестанно, неусетно. Във всеки момемнт. Всички.

Пропагандата, наречена Страх от Ония Там.

Защо нападатели и извършители на терористични актове са най-често момчета от бедните слоеве на именно богатите общества? Араби, трето поколение парижки граждани. Или подобни?

Мисля си: Има ли нещо по-влудяващо от това – да си беден, отхвърлен, аутсайдер и нещастник в среда на богати и доволни хора? Едва ли има.

Помислих си: Защо саудитските принцове, които са не по-малки ислямски фанатици, не са терористи? Или може би са? Я помислете добре! Има ли омански петролен шейх, който да взривява автобуси, самовзривявайки се? Не е ли най-ужасяващо недемократичната ислямски-фундаменталистична страна в света Саудитска Арабия – там, където все още по най-средновековен начин се режат ръце и се убиват с камъни жени-прелюбодейки… Не е ли тя най-мил и верен съюзник на Богатия Западен Свят? 

Мисля си: А има ли богат човек, който да не е солидарен с другите богати? 

И има ли богат човек, който да е фанатичен привърженик на нещо друго, освен на парите си?

Вражда между богати хора? Охохо – не ми говорете глупости! 

Те водят войни. Помежду си. На пръв поглед – помежду си. Те причиняват войните. Но! Но Те не умират в тях!

Те не губят децата си в тях. Не губят имотите си и къщите си в тях. Те само печелят от тях. 

Затова и можем да ги видим – как по време на война, докато бедните фанатици се взривяват един друг, те - богатите и властващите, се срещат и ръкуват с полуусмивки по разни фалшиви преговори.

Светът – дори децата вече знаят добре, се дели на Богат Северен Свят и Беден Южен Свят. 

Африка ще достигне 2 милиарда до няколко години. Там има популации, при които ХИВ носителството достига 50%. Популации! - каква унизителна дума – нали? Казвам: Групи от хора като нас. Милиони хора. Но не точно като нас. Защото половината от тях – млади и очакващи да живеят още – едва ли ще могат да живеят още. 

Огромна част от хората в този Беден Южен Свят живеят с толкова вода на седмица (и тя обикновено е от непроверени източници, в които има и салмонела тифи, и лептоспироза), казвам: с толкова вода за ЦЯЛА СЕДМИЦА, с колкото разполага един „беден“ европеец – българин или ирландец – за една сутрин. За да си маха черните точки от физиономията.

Религиозен ли е султанът на Бруней. И кого иска да взриви той?

Докато се говори за ужасяващите удари върху Европа, не се говори за ужасяващите удари върху Русия. А в никакъв случай дори не се и помисля за ужасяващите удари над села из Третия свят. С умни бомби и касетъчни снаряди. Но за нашето вече силно променено съзнание ужасна е само смъртта на „бял, богат, нормален човек, от нашите“. 

Някак интересно е да се отбележи, между другото, като любопитен факт, че откак Ирак (в северните части на който, да не забравяме, възникна ИД) бива „освобождаван“ от ужасния си диктаторски режим, тоест от 1991 г. насам – там са убити над половин милион цивилни граждани. И те не са убити от терористи. А предимно от тези, които се борят с терористите.

Трудно е да гледаш детето си как се подува от глад. За европейците това е само някакво зловещо литературно описание; и напълно неразбираемо, апропо. За много милиони хора от ислямския свят, пък и от християнския, и от будисткия, и от шаманистичния… но въобще – от Бедния Свят – това не е зловеща литература, а е зловеща реалност; ежедневие. 

Подути от глад деца. 

Искате ли да избием всички бедни на света? За да ни е спокойно най-накрая?

Ами добре – давайте.

Аз няма да участвам. Аз ще размишлявам върху човешката природа. Обзет от срам.

Писателят Калин Терзийски е автор и колумнист във вестник “Новини Лондон”. Роден е на 22 март 1970 г. в София. Завършил е медицина и е специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната болница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, но и участва в различни социални каузи и проекти.