На 24 април отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид. Първоначално той е обявен за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. по повод годишнина от началото на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г. За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новото хилядолетие е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на арменски геноцид.

През 2004 година Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите: в Австралия – щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия – Сеара и Сао Пауло, във Великобритания – Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия – много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания – Страната на баските и Каталуния, в Канада – Онтарио и Квебек, в Украйна – Крим.

В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид,

В Турция лауреата на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.“, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души.

Къде е България?

На 24 април 2015 г. Парламентът признава след яростни спорове от страна на ДПС „масово изтребление“, (а не „геноцид“) над арменците.

„Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик…”

В годините на Първата световна война западните арменци и целият арменски народ преживява страшна и неописуема трагедия. Младотурското правителство, преследващо своята националистическа и пантюркистка политика, в невиждани дотогава размери и с нечувана жестокост организира масовото изтребване на арменци. Погромите станали по специално изработен план се осъществяват както по цялата територия на Западна Армения (Източна Турция), така и в големите градове и села на Турция. Първите погроми на турското правителство започват още в края на 1914 г., когато Турция е опипвала почвата, следейки каква ще бъде международната реакция, ако предприеме по-голям погром.

Първоначално кланетата се вършели прикрито и тайно.

Под предлог, че се прави мобилизация в армията и се събират работници за пътно строителство, властите призовавали в армията арменци между 16 и 52 години. Те ги разоръжавали, тайно, разделяли на групи, отвеждали ги на пусти места и ги избивали. На 24 април 1915 г. в Цариград и други градове на Турция арестувани и после зверски убити са стотици видни дейци на арменската наука и култура. Загинали редица писатели и публицисти като Крикор Зохраб, Дани-ел Варужан, Сиаманто, Рубен Севак, Рубен Зардарян и други. След като унищожили по-голямата част от цвета на арменската интелигенция и отслабили защитните сили на населението, през пролетта на 1915 г. младотурското правителство пристъпило към истинско действие.

Започнало поголовно клане и унищожаване на цялото беззащитно арменско население от градовете и селата на Турция и Западна Армения, осъществявайки престъпление под формата на депортация на населението с цел то да „защитено" от военните действия по време на Първата световна война и да не сътрудничи с Русия. Пак през пролетта на същата година е издадена заповед арменското население да бъде депортирано в пустините на Междуречието и Сирия. 

Извършвани са не депортации, а явни убийства.

Тази заповед на управляващата турска клика слага началото на масовите кланета на жени, деца и старци. Една част била изклана в родните им села, друга част, насилствено изселвана, ликвидирана по пътищата на бежанството, а трета - унищожена в самите пустини на Междуречието и Сирия следствие нечувания глад и епидемии. Броят на жертвите на турския геноцид над арменците в периода 1915-1916 г. възлиза на 1,5 милиона. През същия период няколкостотин хиляди арменци са насилствено потурчени. 

Историците смятат, че главни организатори на арменския геноцид са военният министър на Турция Енвер паша, министърът на вътрешните работи Талят паша, главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша и други. Впоследствие в знак на отмъщение някои от тях са убити от арменски патриоти. Така например Талят е убит през 1921 г. в Берлин от Сохомон Техрелян, а Джемал - в Тифлис през 1922 г.

Арменци

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Те пият... В пиянство щат лесно забрави

предишни неволи и днешни беди,

в кипящото вино щат спомен удави,

заспа ще дух болен в разбити гърди;

глава ще натегне, от нея тогава

изчезна ще майчин страдалчески лик

и няма да чуват, в пияна забрава,

за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч -

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч;

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина,

един - в механата! - открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната песен,

че рани разяждат ранени сърца,

че злоба ги дави в кипежа си бесен

и сълзи изстисква на бледни лица...

Че злъчка препълня сърца угнетени,

че огън в главите разсъдък суши,

че молния свети в очи накървени,

че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

А зимната буря им сякаш приглася,

бучи и завива страхотно в нощта

и вихром подема, издига, разнася

бунтовната песен широко в света.

И все по-зловещо небето тъмнее,

и все по се мръщи студената нощ,

и все по-горещо дружината пее,

и буря приглася с нечувана мощ...

Те пият и пеят... Отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, и боси, и голи,

в край чужди събрани, в порутен бордей,

те пият - пиянство забравя неволи,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Пейо Яворов