1348 г. крал Едуард III учредява Орден на жартиерата в деня на свети Георги Победоносец. Английският рицарски орден е учреден по време на Стогодишната война, като с този орден, Едуард прави опит да обвърже по-силно най-важните рицари на кралството си.

Легендите за учредяването му са няколко. Едната го свързва с победата на англичаните над превъзхождащият ги многократно противник в битката при Креси през 1346 година. Връзката е, че Едуард дава знак за началото на сражението, като развява копие със завързана на върха му синя лента, взета от личното му облекло.

Най-известната история за появата на ордена разказва, че в паузата между ожесточените сражения монархът устройва бал. Докато танцува с любимата си - графиня Солсбъри, на пода изпада нейната жартиера и той я взима с думите: „Срам за онзи, който е помислил нещо лошо”. Британският крал, който по това време се домогва до френския престол, произнася знаменитата фраза на френски („Honi soit qui mal y pense”).

По-късно фразата става девиз на учредения от него орден. Сега тя стои на герба на Великобритания.

Едуард III избира за патрон на ордена Свети Георги, който кореспондира с предназначението му. Знамето на Свети Георги - червен кръст на бял фон, се е развявало в битките като символ на Великобритания. Именно този знак, обграден от кръг, украсява и днес парадното облекло на рицарите на жартиерата.

Един от първите носители на високото звание е първородният син на Едуард III, по прякор Черният принц. Сред сегашните носители на ордена са трима членове на кралското семейство - съпругът на кралица Елизабет II - херцог Филип Единбургски, престолонаследникът - Уелският принц Чарлз, другите й двама синове - Йоркския херцог принц Андрю и графът на Уесекс принц Едуард, както и дъщеря й принцеса Ана.

Членовете на ордена се удостояват с тази чест лично от суверена, който е властващият монарх. Компаньони може да станат не само членове на британското кралско семейство, но и на чуждестранни монархии, както и заслужили признание с работата си за короната видни личности.

Всяка година рицарите на Ордена на Жартиерата се събират през юни в парадната зала на двореца Уиндзор, наречена “Ватерло”, където отбелязват годишнината от победата над Наполеон в битката при Ватерло.

В историята на ордена има случаи на отнемане на рицарското звание, заради неспазване на условията за членство. Например, на 13 май 1915 година от рицарско звание са лишени чуждестранните рицари от държавите – противници на Великобритания в Първата световна война, сред които са австрийският император Франц Йосиф I (754-ти рицар), германският император Вилхелм II (767-ми рицар) и Ернс Август II Хановърски (769-ти рицар). По време на Втората световна война през 1940 година от ордена е изключен кралят на Италия Виктор Емануил III, а през 1941 година и императорът на Япония Хирохито, който обаче си връща рицарското звание през 1971 година.

Символ на ордена е тъмно синя, почти черна лента кадифе със златна катарама. Обшита е  със златна нишка и върху нея е избродиран девиза “Honi soit qui mal y pense”. Носи се под лявото коляно от мъжете, а дамите я закрепват на лявата си ръка. Знаците за носене са изпълнени в два варианта – като огърлица със знака на св. Георги или за носене под формата на нагръдна лента и осмоъгълна сребърна звезда, украсена с диаманти.