Апаратът „Люлин-МО” вече работи успешно в орбита на Марс, съобщиха от Българската академия на науките (БАН). 

Устройството е разработка на Института за космически изследвания и има за цел да дава пълна картина на радиационната обстановка.

„Люлин-МО” беше изпратен в Космоса през 2016 г. като част от техниката по съвместния проект на Европейската и Руска космически агенции „ЕкзоМарс”.

По време на пътуването българският уред събираше данни за радиацията, след което беше изключен.

На 12 и 19 март 2018 г. бяха проведени първите тестови включвания на научната апаратура и след година мълчание „Люлин-МО” заработи успешно.

В средата на април 2018 г. се очаква включване на „Люлин-МО” в пълен режим на работа.

Данните от апарата са ключови за планирането на бъдеща мисия с човешки екипаж до Марс.

Високото ниво на радиация се смята за една от основните пречки пред експедициите до Червената планета. Рискът от рак при космонавтите след 500-дневен полет до Марс ще се увеличи с 4-5%. А и след това те ще бъдат изложени на много по-висок радиационен фон от обичайния за Земята.

За разлика от нашата планета, Марс няма магнитно поле, което да ограничава космическата радиация, а и атмосферата му е с много по-ниска плътност от земната.

Получените досега данни от „Люлин-МО”  сочат, че по време на шестмесечния полет до Марс и връщането до Земята след това, астронавтите ще бъдат облъчени с около 60% от общата доза радиация, която биха получили за цялата си кариера.

По голямата част от радиацията идва от космическите лъчи, а не от Слънцето, като облъчването е дори по-високо в периоди на намалена слънчева активност и в орбита около Червената планета.

Сега предстои друг български уред - „Люлин-МЛ” да се приземи на Марс с марсохода „Пастьор”, който в момента се прави в Русия.