По цял ден телефоните ни пращат различни сигнали, аларми и прочие. Те ни събуждат, показват ни кога имаме нов мейл, кога някой далечен приятел или колега ни е изпратил нещо или просто е публикувал снимка или статус – всичко това „изскача“ на екрана и ни асистира.
Подобни прекъсвания на мозъка може би ни изглеждат логични – ние искаме технологиите да ни помогнат в нашия забързан живот, за да пропуснем някоя важна уговорка или комуникация.
Но тялото ни има различна гледна точка на нещата, пише Businessinsider. Тези постоянни аларми предизвикват хормон на стреса, който ни кара да видим или да отговорим възможно най-бързо. Пулсът ни се засилва, дишането става по-трудно, мускулите ни се стягат. Тези индикации по принцип ни помагат да осъзнаем опасностите, не просто да отговорим на съобщение на някой колега.
Ние просто не сме създадени да живеем по този начин.
Приложенията ни се възползват от нашата нужда за сигурност и социална ангажираност и учени започват да осъзнават колко вредно е това за нас. 89% от студентите признават, че усещат т.нар „фантом“ – смятат, че телефоните им вибрират или им изпращат някакво известие, а това не е така.
Други 86% от американците признават, че проверяват постоянно мейла си, както и профилите си в социалните мрежи, като това ги изнервя и стресира.
Мозъкът ви може да прави само едно нещо в определен момент.
Това означава, че всеки път когато спрем или задържим отговора си в едно приложение и отваряме друго, ние плащаме нещо, наречено от учените „switch cost” – това означава, че повече от 40% от времето ни, в което трябва да бъдем продуктивни и да кипим от енергия и идеи, ние го губим в ровене и преминаване от приложение в приложение.
Също така когато сменяме тези т.нар задачи отново освобождаваме хормон на стреса – колкото повече неща се опитваме да правим наведнъж и осъзнаем, че не можем, това ни разболява.
