Юристкaта Надя Клуге помага на българи в Мюнхен, станали жертва на трудова експлоатация.

В офиса ѝ към „Faire Mobilität“ идват по 30 българи на месец. Тя описва най-тежките случаи и дава ценни съвети, предава Дойче Веле.
„В момента най-тежка е ситуацията в сектора на куриерските услуги“, изтъква Надя Клуге в самото начало на разговора. „Там просто е ужасяващо. Хората работят между 12 и 16 часа на ден, а им се плаща само за осем часа“, казва юристката. Тя има предвид лицата, наети от подизпълнители при фирми като „Амазон“ и „Хермес“.

Става дума най-вече за българи, които не говорят немски, дошли са току-що в Германия и спешно се нуждаят от някаква работа. Надя Клуге обяснява, че те получават по 0,50 евро на доставен колет.

„Работят на 48-часов договор за шест дни в седмицата срещу 8,84 евро на час, колкото е минималната заплата в Германия. Тези куриери обаче трябва да доставят между 150 и 180 пакета на ден. Това просто няма как да стане за 8 часа – в такъв случай един пакет трябва да се доставя за 2 или най-много 3 минути“, възмущава се Надя Клуге. Тя признава, че най-много се дразни от факта, че и българи, които някога са работили при същите лоши условия, днес стават подизпълнители и назначават други българи, на които или плащат твърде малко, или пък понякога въобще не плащат.

Подобни проблеми има и в сектора на почистването, казва юристката. Там практиката е следната: казва се, че за час трябва да бъдат изчистени три стаи, но това е невъзможно. И така и в този бранш хората са принудени да работят много повече, отколкото е записано в трудовия им договор. „В гастрономията положението също е тежко. Там работниците масово се водят на четиричасов работен ден, а от самото начало е предвидено те да работят на пълен график“, посочва Надя Клуге. Един от големите проблеми в този бранш са болничните и отпуските – работниците получават само половината от това, което действително им се полага, тъй като договорът им е за половин работен ден, обяснява консултантката.

„Тук вече има специализирани фирми, които се занимават едва ли не само с издирването на подобни работници. Дори се пускат обяви в България – в различни интернет-форуми, или пък информацията се предава през познати“, казва тя.

Те търпят твърде много
Надя Клуге посочва, че българите се обръщат за помощ към нея едва когато вече са на ръба на изтощението или когато не са получили заплатата си. Някои от засегнатите са попадали на недобронамерени работодатели в продължение на години и са рухнали психически. „Те търпят дълго, защото се нуждаят от работа и от пари“, казва тя и добавя: „На месец при нас идват поне по 30 българи. Говорим само за Мюнхен. Това е огромна цифра“, подчертава Клуге и добавя, че със сигурност има и много други хора, които въобще не знаят, че в Германия се извършват безплатни правни консултации на български език, или пък не се осмеляват да потърсят правата си, защото се страхуват, че ще загубят работата си.

Надя Клуге съветва българите – особено тези, които работят в изредените сектори – да записват абсолютно всичко, за да могат някой ден евентуално да докажат неправомерно отношение на работодателя. „Хората буквално трябва да си записват за всеки един час какво и къде са работили. Защото иначе няма как да докажат пред съда, че са били ощетени“, казва тя.

„Всъщност, специално в куриерските услуги всички тези случаи на трудова експлоатация биха могли да бъдат доказани много лесно – защото в системата на фирмите се записва в колко часа е доставен всеки един колет. Само че никой не контролира това. Според статистиката на германските митници, трудовите условия се контролират едва в около 1% от предприятията“, посочва българката.

Тя смята, че през последните 10-15 години отношението към работниците се е променило. „Едно време работодателят полагаше повече грижи за работниците си. Всички бяха като едно голямо семейство, работодателят сякаш бе по-отговорен. А днес той очаква 120% работа за 70%-80% заплащане. Този натиск го има и при самите работодатели. И самите подизпълнители, примерно при „Хермес“, работят под подобен натиск. Сигурна съм, че и подизпълнителите имат лоши договори с фирмите“, казва юристката.
„Ходете с високо вдигната глава!“
А как българите могат да се предпазят от евентуална експлоатация? „Няма конкретен отговор на този въпрос. Но има някои неща, които биха могли да им помогнат по пътя им в Германия. Първото от тях е да започнат да учат немски още в България. Ако говорят езика, имат много по-голям шанс да си намерят по-хубава работа. Важно е да се знае, че германският работодател признава и издадените в България сертификати за познания по немски език на ниво В2 – това е стандартното ниво за започване на работа. Т.е. не е нужно чак в Германия да започват такъв курс. Освен това нека още в България да се информират за разликите в законите между България и Германия. Ние от „Faire Mobilität“ имаме уебстраница на български език с подобна информация: http://www.fair-arbeiten.eu/bg/, където българите могат да се информират подробно за условията за работа в Германия“, посочва Надя Клуге.

Тя дава и още един ценен съвет. „Имайте самочувствие! Ако сте свенливи и несигурни, по подобен начин ще се отнасят и хората към вас. Влизайте на работното място с високо вдигната глава“, казва тя и си спомня за своето начало в Германия: „В България съм завършила за медицинска сестра. Започнах работа в една болница в Мюнхен и паралелно следвах тук право. Бях много свита. От неудобство чак не се представих на всички колеги. Така бях свикнала от България. По едно време се появи една стажантка и ми разказа как пред нея коментирали, че съм била много неучтива.“

Днес Надя Клуге се смее, разказвайки за миналото, и признава, че много от българските работници просто нямат самочувствие. „Със самочувствието човек определя отношението към себе си. Но ние така сме израснали, така сме възпитани. На нас все са ни казвали – не прави това, не прави онова.“

Сред българите в Германия има много висшисти.

Юристката е щастлива от факта, че в Мюнхен, а и в цяла Германия има и много успели българи – висшисти и други квалифицирани кадри. Тя цитира данни от една статистика на германската фондация „Фридрих Еберт“ от 2015 година, според която процентът на висшистите сред българите и румънците, живеещи в Германия, е по-висок, отколкото сред самите германци. За съжаление обаче някои от тях са принудени да извършват дейност за по-ниско квалифицирани кадри – в повечето случаи защото не говорят добре немски или защото образованието им не се признава.

В тази връзка Надя Клуге посочва, че има някои професии, при които Германия изпитва остър недостиг на кадри и за които дори не се изисква признаване на дипломата, стига кандидатът да има познания по немски на ниво В2. Това важи например за медицинските сестри, стига те да са завършили образованието си след януари 2007, както и за хората, завършили предучилищна педагогика – в Германия те директно могат да започнат работа като възпитатели в детска градина.

„Малко по-сложна е ситуацията с техническите професии“, казва консултантката и обяснява: „В Германия са малко резервирани към хората с подобни квалификации от чужбина, защото не са сигурни какво точно знаят и могат.“ Най-добре е всеки един, който се интересува от информация за признаване на професията му в Германия, да се обърне към съответната германска община или местен парламент“, съветва Надя Клуге.

Запитана какъв е бил последният случай, по който е работила, юристката отговаря: „Заплетена история в сектора на куриерските услуги. Човек, който дълго време не е получавал заплата.“ След това добавя: „А в момента пред вратата ме чака една жена, която се е разболяла, и тъй като не е била способна да работи, е била уволнена.“

Понякога благодарни клиенти носят на Надя Клуге кутии шоколадови бонбони. „Аз не ги отварям“, споделя тя.

Източник: dunavmost