Мислех си да пусна в кошчето на интелектуалния боклук - в Recycle bin-а, поредното неадекватно изявление на президента Росен Плевнелиев - интервюто му в “Индипендънт”. Да го замета под килима на неудобството и срама, така да се каже...

“Русия се готви да води "хибридна война" на Балканите, целяща да дестабилизира цяла Европа”, заяви Плевнелиев в интервюто за британския вестник, издаван впрочем от руския олигарх Лебедев. Плевнелиев дори поиска ЕС и НАТО да направят повече за спиране на надигащата се заплаха от руска агресия и се опасява, че масираните кибератаки срещу българските институции може да се дирижират от Москва. "Много ефективен и сигурен начин за Русия да дестабилизира Европа е през Балканите, затова Путин се фокусира върху това."

Цялата тази глупост, на фона на ключовата роля на Русия по време на срещата на Г-20 за разрешаването на кризата в Сирия и в Близкия изток. Русия, която вече е възприемана от по-голямата част от Запада като най-естествения съюзник срещу “Ислямска държава”. Русия, която е на най-предния пост в борбата срещу тероризма.

А Плевнелиев продължава с хибридните си войни, сякаш руснаците са блокирали сайтовете на институциите ни и са довели местните избори до откровен провал в организацията им.

Време е да му се смени плочата на този човек. Пуснете му нещо за надграждането, за клъстерите, за технологичните паркове, за хъбчетата дори... Защото Плевнелиев вече е опасен за националната сигурност. Защото санкциите на ЕС срещу Русия един ден ще приключат, но казаните думи остават и ще тежат. Ще тежат много...

...Често съм правил така - виждам колко е абсурден даден политик, но си мисля, че в случая е по-добре да замълча. Защото не е приятно да се гавриш с държавния си глава - който и да е той, както и да се нарича. Защото трябва да се уважават институциите в една демократична и правова държава.

Този път обаче няма да замълча.

Всъщност, не мога да твърдя, че съм се гордял с някой български президент в историята на Прехода. Нито с впиянчения Петър Младенов, нито с по детски простоватия Желю Желев, нито с бъкания с клишета и фабрики за илюзии Петър Стоянов, нито с архитекта на коалиции, ловец на архари и агент на ДС Георги Първанов, нито с очевидно страдащия от тежки интелектуални недостатъци Росен Плевнелиев.

Всеки един от тях по някакъв начин или по определен повод ме е карал да се чувствам неудобно. Идеални хора няма, идеални политици - също, идеални държавници - още по-малко.

Но има хора, които оставят видими следи в политиката, крайъгълни камъни, служещи за ориентир на народа си. В повечето случаи тези хора са напълно адекватни на случващото се по света и знаят много добре какво става в страната им - от Лондон до Абъристуит и Eнискилън, от Париж до Перпинян и Байон, от Рим до Триест и Лампедуза...

За съжаление не мога да кажа същото за петия български президент Росен Плевнелиев. Дори смятам, че той не може да се сравнява с предшествениците си, а самата институция бележи регрес.

Преди да продължа с Плевнелиев, ще си позволя едно дълго отклонение от темата.

Аз не съм фен на британския премиер Дейвид Камерън, не гласувам за партията му, не споделям повечето нейни ценности и идеи. Но не мога да отрека, че Камерън е човекът, който буквално издърпа за ушите Великобритания от икономическата криза.

Да не забравяме - Обединеното кралство беше изпаднало преди 6-7 години в страхотна центрофуга покрай световните финансови турбуленции и спукването на имотния балон. Тогава правителството на лейбъриста Гордън Браун се налагаше да спасява банките и да налива огромни обществени средства в тях. Браун до голяма степен успя в тази тежка ситуация, единственият по-видим неуспех бе банката Northern Rock. И Lloyds, и Royal Bank of Scotland оцеляха, а в последните години държавата успешно продава дяловете си в тях, придобити по време на кризата.

Избирателите обаче не повярваха на Браун, когото искрено харесвам - скромният, мълчалив и работлив шотландец, обичащ да работи с числа и с проценти, а не с високопарни изрази и медийни пози. Повярваха на Камерън - млад, твърде нахален понякога, говорещ прекалено много, с аристократичен произход и със закалка от колежа Итън. Така е, политиката вече е 90% медийно шоу, както обичат да се изразяват колегите отвъд Океана.

Камерън обаче оправда очакванията на поддръжниците си, нито за миг не се колебаеше да взима тежки решения в икономиката и успя - днес Великобритания е най-бързо развиващата се държава сред страните от Г-7.

Кусурите на Камерън могат да бъдат търсени другаде и най-вече във външната политика. Например, че вкара страната си в най-голямата криза на отношенията й с ЕС, че постоянно играе по ръба на бръснача, че твърде често се поддава на натиск от еврофобското крило в партията си и че с референдума за членството в ЕС, който инициира, е на път да срути икономиката. Онази, която вдигна от пепелищата през тези години.

Да, ще кажете, че е нелепо да правя сравнения с България. Още по-малко с Росен Плевнелиев, чиито правомощия като президент са нищожни. Но и Камерън, и Браун ще останат в историята като хората, които си стиснаха ръцете и буквално в последния миг спасиха оставането на Шотландия в Обединеното кралство на референдума преди година. Още повече, че самият Браун е шотландец.

С какво обаче ще запомни историята Росен Плевнелиев? Трудно ми е да преценя.

С осакатения от парламента и на практика провален референдум за изборното законодателство ли? С “отварянето на досиетата КТБ”, които още не са отворени ли?

С пълното техническо, морално и организационно разпадане на Българската армия, чийто Главнокомандващ по конституция е той ли? С това, че използва квотите си в ключови институции и за дипломатически представителства, за да вкарва в тях компрометирани хора, които отдавна са изхвърлени на бунището на историята ли?

С това, че се опитва да угоди едновременно на две-три икономически, политически и, до не малка степен, мафиотски орбити - на Борисов и на ГЕРБ - от една страна, на Реформаторите и Протестна мрежа - от друга, на Прокопиев и кръга “Капитал” - от трета...

С направо комичните му медийни изяви на фона на Скалистите планини ли? С това, че още не е разбрал, че държавата Чехословакия отдавна не съществува ли?

Някогашният обещаващ активист на Комсомола и на БКП инж. Росен Плевнелиев - кадър, на когото Партията-кърмилница е възлагала големи надежди в миналото, смятайки го за перспективен, днес е попаднал в свой измислен “хибриден свят”. Като в затворения комплекс “Резиденшъл парк”, където живее и всички излъскани комшии са му един вид съветници. Пиарите му пък са толкова неадекватни, че дори не мога да намеря точната дума за тях. Може би определението “пустиняци” ги описва добре. Една хубава дума от Северозапада.

Знаете ли кое е хубавото в цялата тази история? Хубавото е, че мандатът му изтича след година. А знаете ли кое е лошото? Лошото е, че всяко магаре, което върже Падишаха Борисов на мегдана, ще бъде избрано за президент. Не бих се учудил следващият държавен глава да е по-зле и съвсем да не го слуша главата.

Такова ни е нивото, за съжаление. Далеч сме от света на Брауновците и Камеръновците... Дори сме далеч от света на Шарлитата и Льо Паризиените.

Ние си живеем в наш хибриден свят - на ирландските овчарки, на спящите по германски паркинзи тарикати от Гоце Делчев, измамили десетки българи мюсюлмани от Чеча по строежите на Федералната република, на комунистите, носили тапети с лозунги на несъществуващи митинги...

На тиквите от СИК, на компирите от Банкя, на автокрадците в Унгария, на бодигардовете на Тато и Царя, на Маджовците, Пашите и други будисти и буфосинхронисти...

На ортаците на Пеевски във властта, които правят всичко възможно да заметат аферата с КТБ и обира на века... И колкото може повече да налапат от активите ѝ.

На Цецка Партизанката, на Цецко Физкултурника с шестте апартамента, на когото не можеш да сглобиш едно нормално, логически свързано изречение от логореите му...

Впрочем, опитайте се да запишете изказване на Цецко и после го превърнете в текст. Може би само възпитаниците на помощното училище във Вършец биха се справили успешно с подобна задача. И някои като моя милост, на когото неведнъж се е налагало да го прави...

Росен Плевнелиев, който в последните месеци говори само за някакви “хибридни войни” на Русия, не прави изключение от общия тренд. Трендът се нарича “Идиокрация” - кинематографиран е много добре в един абсурден филм със същото име.

За да не изпадам в прекалено много политически битовизми, ще завърша с нещо наистина сериозно по повод “хибридната война” на Русия в България и на Балканите. Едно от малкото правомощия, които все още има президентът, дори и след орязването им в последните години, е прекият надзор над службите за сигурност.

За сведение на Плевнелиев - бюджетът на Националната служба за охрана, която пази и охранява властта, през 2016 г. е 34 млн. лева. Бюджетът на Държавната агенция “Разузнаване” (външното разузнаване) е 20.7 млн. лева - два пъти по-малък от средствата за подобните служби в съседните ни страни.

Сега сравнете бюджета на НСО и на ДАР. Сравнете 34 млн. лева за пазвантите и шофьорите на властта с 20.7 млн. лева за разузнавачите ни. Между другото, кадровата необезпеченост на двете ключови разузнавателни агенции, които трябва да ни пазят не само от “хибридната война”, но и от глобалния тероризъм, е 60% в ДАНС и 37% в ДАР.

Можете ли да смятате? Знаете ли какво означават тези данни? Катастрофа!

Няма какво да кажа повече по темата, г-да съдебни заседатели. Нямам повече въпроси... Нека прецени почитаемият съд и да приключим вече с тази “Идиокрация”.