От начало бях убедена, че ще се справя бях предупредена за това от какво се състои работата но когато пристигнахме реалността бе друга. Настаниха ни е порт-кабина заедно с още 2 двойки с който деляхме една стая и т. н, казва българка в сайта spodeli.ne, цитирани от “Блиц“. Баните, тоалетните и кухнята бяха общи на може би 20-30 метра от кабината. Работата беше изморителна и тежка (но пари се вадеха) Бяхме бавни берачи на ягоди и аз и приятеля ми но все пак се справяхме. Обаче дойде един момент в които нямаше достатъчно работа за всичките 300 човека и започнаха един по един да ни махат. Въпрос на време бе да махнат и нас затова решихме да се преместим в Лондон и така след почти 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари който имахме се отправихме към Лондон.

Отседнахме при наши познати за няколко дни докато намерим квартира подходяща за финансите който имахме, аз щях да чистя къщи и момчето ми да работи строителство но за целта трябваше да премине през CNC тест или нещо подобно, който тест обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли много но в този момент ни изкочи предложение за работа на флаиери. Естествено веднага приехме, нямахме избор! Преместиха ни в друг град и веднага започнахме.. Първите няколко дни бяха що годе добре разнасяхме по 1000 флаиера за неопределено време от деня на различни райони и минавахме по горе-долу 20 мили на ден пеша.. След няколко дни обаче краката ни се превърнаха буквално в гъби, появиха се ужасни болки, отичане и т. н Беше много страшно вали, гърми ти си навън и разнасяш флаиерите. Изкарах 2 седмици на тази работа и започнах да търся вариянт да се прибера в България. Приятеля ми искаше да остане но пък не искаше и да си тръгвам сама. В крайна сметка се прибрахме и съжалявахме като луди, че сме си тръгнали от фермата. Точно седмица след прибирането ни в България съжалявах адски много, че съм решила да се прибера. Надявам се всички който четат това да ме разберат правилно! Каквото и да ни се случваше там бяхме много по добре от тук, там може да се трепехме като животни но поне когато влизахме в магазина задоволявахме изцяло нуждите си. не сме се лишавали от нищо и знаехме за какво работим. Затова не се подавайте на носталгия и трудности НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ ЛЕСНО КАТО МЕН. Цял живот ще съжалявам, че поисках да си тръгна А можеше да сме толкова добре там сега.