Пътуването със самолет може да се превърне в истинско изпитание заради огромно закъснение на полета, а прекият резултат от това е загуба на време, пари, нерви и пропуснати ползи. Затова има и предвиден законов ред за обезщетения, които авиокомпаниите трябва да изплатят на засегнатите пътници. През последните години този процес става по-лесен заради развитието на технологиите и създаване на специализирани интернет платформи, които са в помощ на засегнатите пътници. А практиката показва, че благодарение на тях исковете и присъдените компенсации се увеличават.

Обезщетение се дължи в три случая

- при отмяна на полет, ако пътниците не са уведомени предварително поне 14 дни
- при недопускане на борда поради търговско претоварване (overbooking) - продадени са повече билети от местата
- при закъснение над 3 часа. То се определя спрямо от часа на пристигане в крайната дестинация на пътуването, т.е. при резервация на няколко полета е възможно в резултат на закъснение под 3 часа да бъде изпусната връзка със следващ полет и това да доведе до пристигане до крайната цел повече от 3 часа след първоначалното разписание - тогава отново се дължи компенсация, макар и закъснението на всеки отделен полет да е по-малко от 3 часа.

Тези случаи са уредени в Регламент 261/2004 на ЕС. Той предвижда, че обезщетенията на пътниците в горните случаи се прилага за всички полети, излитащи от летище в ЕС. За такива, излитащи извън ЕС, но с крайна дестинация в съюза, се прилага единствено ако авиокомпанията е европейска. За полети без връзка с ЕС не се прилага.

Пример: Полет от София до Мюнхен с европейска авиокомпания. От Мюнхен до Пекин и Тайпе с китайска и тайванска. Пристигането в крайната дестинация е със закъснение от над 3 часа. Ако пътуването е с обща резервация, се приема, че полетът е от ЕС до Тайпе, т.е. регламентът трябва да е приложим. Ако обаче са направени няколко резервации за отделните полети, не е.

През последните години бяха създадени различни интернет платформи, които улесняват пътниците в търсене на компенсации. Тoва са т.нар - claim aggregators, зад които често стоят и адвокати. Чрез тях може бързо и лесно да се провери дали един пътник има право на компенсация и ако да - да подаде всички необходими данни за себе си и полета. Екипите на тези платформи преговарят директно с авиокомпаниите, а до съдебни искове се стига в много краен случай и при по заплетени казуси.

"Принципно не би трябвало да се стига до дело, ако и двете страни имат достатъчна компетентност да преценят правилно конкретните факти. Повечето превозвачи обикновено я имат", казва адвокат Александър Иванов, който стои зад платформата Обезщетение.бг. Другите по големи сайтове с български създатели са Claimcompass, Aeroisk и една от най-старите глобални, Airhelp. Засегнатите клиенти не плащат никакви първоначални такси. Ако искът е успешен, платформите си удържат между 20 и 30% с включено ДДС. Сумите на обезщетенията са фиксирани и са според дължината на полета (виж графиката).

С развитието на тези агрегатори расте и броят на търсените обезщетения от авиокомпаниите. "Обработили сме над 3000 иска до момента, като 95% са за отменен или закъснял полет, а 5% са случаи на отказан достъп до борда заради търговско претоварване (overbooking). Работили сме по случаи срещу над 50 авиокомпании", казаха за "Капитал" от Claimcompass.

Извънредно или не

Ключов момент при определяне на обезщетението е дали закъснението или отмяната са причинени от извънредни ситуации. Ако има наличие на такива, плащане не се дължи - например стачки, лошо време, терористични атаки. При всяка причина, която се счита за неизвънредна, се дължи компенсация.

"Имаше много спорове например за техническите проблеми на самолетите. В крайна сметка през септември 2015 г. след серия решения Съдът на ЕС окончателно определи, че не са извънредно обстоятелство и се дължи обезщетение и при тях, защото това е нормален риск на авиокомпанията", коментира Александър Иванов.

"Технологията ни приема само случаи, които имат право на обезщетение "на теория" - задаваме серия от въпроси, с които събираме информация за полета и оценяваме шансовете за успех. Например, ако закъснението или отмяната на полета е заради лоши метеорологични условия или стачка и Европейски Регламент 261/2004 не се прилага, не поемаме случая", коментираха и от Claimcompass.

Проблемът е, че засега регламентът не определя кое събитие е извънредно и кое не, което прави някои искове доста спорни. Като например т.нар - bird strike - удар на птица в самолета. "В момента в Съда на ЕС има висящо дело по този много спорен въпрос. Има и становище на генералния адвокат Ив Бот, че не са извънредно обстоятелство, което означава, че се дължи обезщетение", казва адвокат Иванов. Становището на Бот не обвързва съда, но практиката показва, че в над 90% от случаите то съвпада с крайното решение.

В момента има проект за реформа на регламента, в който трябва да се опишат кои обстоятелства са извънредни и кои не. Той обаче реално не е придвижван от 2014 г. и не е ясно кога ще бъде гласуван.

Какви са сроковете

Според решение на Европейския съд обезщетение може да се търси в давностния срок по приложимото национално право, като той се смята от датата на полета. Така по българското срокът е 5 години след полета, но в други държави е различен. "Обикновено всяка авиокомпания избира да се прилага националното ѝ право", коментира Иванов. Така за "България ер" ще е българското, за Wizz унгарското, Lufthansa немското и т.н. "Не ми е известно да има някъде по-кратък от 2-годишен срок, така че това е някакъв ориентир, ако е минало повече време, е препоръчително пътникът да се обърне към професионалист за анализ на конкретния случай", препоръчва Иванов. По препоръка на ЕК пък авиокомпанията трябва да отговори в срок от 2 месеца след подаване на иска. Практиката показва, че целият процес заедно с изплащането на парите в повечето случаи отнема между 5 и 8 седмици.

Източник: capital.bg