Българските студенти масово търсят университети в чужбина, където да започнат или продължат образованието си. Това сочат данни на консултанска къща „Дарби“ за изминалата 2015-та година.
Според тях нашенците все по-често избират Дания като предпочитана дестинация, тъй като в последно време е нараснал броят на програмите на английски език в университетите там. Германия и Великобритания обаче, все още държат челните места по най-горещи точки за родните висшисти.
Паралелно с това расте и броят на кандидат-студентите от Европейския съюз, привлечени от безплатното образование и възможността за ползване на студентско финансиране в скандинавската държава. Тя предлага и финансова помощ за работещи студенти, като тези от тях, които работят поне 10-12 часа седмично, могат да кандидатстват за грант в размер на 750 евро (преди облагане с данъци). Статистиката сочи, че от тази опция през 2015 са се възползвали над 30 000 чуждестранни студенти.
"Расте броят на кандидат-студентите от Европейския съюз, привлечени от безплатното образование и възможността за ползване на студентско финансиране в Дания. Тя предлага и финансова помощ за работещи студенти, като тези от тях, които работят поне 10-12 часа седмично, могат да кандидатстват за грант в размер на 750 евро (преди облагане с данъци). Статистиката сочи, че от тази опция през 2015 са се възползвали над 30 000 чуждестранни студенти.
Страната обаче е устремена към привличането само на амбициозни млади хора, поради което почти всички университети вече приемат ограничен брой кандидат-студенти. Това се дължи на въведената преди 2 години студентска реформа и на преразпределението на университетското финансиране между вузовете и държавата.
Примера на Дания следват и други държави, като Германия, където най-уважаваните университети все още преподават само на немски, но все по-голям става броят на магистърските програми на английски език, особено в сферата на икономиката. Заради безплатното образование в Германия расте и интересът на българските кандидат-гимназисти към немския език като основен, отчитат експертите.
„Все по-често стартовата позиция на желаещите е ниво на владеене на езика А2-Б1, от където може да се стигне по-лесно до сертификат, така че достъпът до най-престижните университети да е безпроблемен“, казва Благовеста Евтимова, консултант по висше образование в чужбина към „Дарби“. За кандидат-студентите, с езиково ниво Б1-Б2, германските вузове предлагат и обучителни програми с продължителност един семестър или една година, които позволяват наваксване на знанията преди влизане в университет.
Великобритания също полага усилия да не изостава в наддаването и през декември миналата година обяви старт на нова мащабна образователна програма, по която ще бъдат отпускани студентски заеми и за магистратури, отворена за всички граждани на ЕС.
Отсега обаче се спекулира, че много британски университети обмислят завишаване таксите за магистратури от следващата година с цел постигане на баланс, казва г-жа Евтимова. Според нея, това решение ще зависи от броя на желаещите да получат магистърска степен.
През последните години вузовете на Острова масово обновиха техническите си бази и оптимизираха условията на обучение, с което повишават интереса към специалности, които изискват техника от високо поколение, допълва тя.
