Пат Бюкянън*

"Днес пред очите ни се осъществява масова миграция, способна да промени лицето на европейската цивилизация - предупреди наскоро президентът на Унгария Виктор Орбан - Ако това се случи, то ще има необратими последици. Мултикултурна Европа няма път назад и ако сега допуснем грешка, вече няма да можем да я поправим".

Самият Орбан вече предприе спешни мерки, съответстващи на собствените му възгледи по въпроса, и нареди изграждането на 177-километрова стена по границата със Сърбия, пренасочвайки по този начин стотици хиляди мигранти от Унгария към Хърватия, а оттам към Австрия и Германия.

Преди няколко дни, след като през територията ѝ преминаха почти триста хиляди мигранти, Хърватия реши да смени управляващата в Загреб лявоцентристка партия с дясна коалиция. Малко по-рано партията на десните евроскептици "Право и справедливост" спечели голяма победа в Полша. Ангела Меркел, която отвори вратите на Германия за милионите мигранти, стремително губи подкрепа. Нейният коалиционен партньор - баварският Християнсоциален съюз вече открито се бунтува, защото именно Бавария се превърна в основната "врата", през която в Германия пристигат стотици хиляди "бежанци".

Европа преживява най-мащабната масова миграция от Втората Световна война насам, когато 14 милиона германци бяха прогонени от Прусия и Източна Германия, както и от Централна и Източна Европа. Тогава това масово преселение траеше две години. Краят на днешните миграционни потоци от Африка и Близкия Изток обаче, засега не се вижда.

Докато границите на Европа остават отворени, миграционната вълна няма да престане. При това, хората, които искат да се преселят на континента, не се изчисляват в милиони, а в десетки и десетки милиони. И те са наясно как да стигнат дотам. Основните им маршрути - по суша през Турция към Балканите, през Средиземно море до гръцките острови, от Либия до Лампедуза и Сицилия, през испанските анклави на мароканското крайбрежие или през Канарските острови - са трудни, но осъществими. Всъщност, защо тези хора да не се стремят да попаднат в Европа?

Нима не е естествено, че арабите и африканците искат да избягат от безбройните кървави разправи, тиранията, бедността и войните в своите страни на Стария континент, за да живеят там нормално и да гарантират на семействата си достойните условия, осигурявани им от щедрите северноевропейски държави на "всеобщото благоденствие"? И какво би могло да ги спре? В тази връзка, "Лагерът на светците" на Жан Распай се оказва по-пророческа книга, отколкото "Този прекрасен нов свят" на Олдъс Хъксли или "1984" на Оруел.  Предвид кризите, с които се сблъсква съвременна Европа, въпросът вече не е дали ЕС ще оцелее. Далеч по-актуален изглежда въпросът, поставен от Орбан: дали европейската цивилизация ще преживее сегашния век?

През 2015 г. валутният съюз на ЕС, т.е. еврозоната, избегна пълния разпад само благодарение на капитулацията на гръцкото правителство, което прие наложените му мерки за сурови икономии, а съзнаващите, че сключват неизгодна сделка германци склониха да финансират програмата за извънредна помощ за Гърция. Колко дълго обаче ще могат гърците и другите, свикнали на лекия и спокоен живот държави от ЕС да търпят подобни сурови мерки? Колко още германците ще са съгласни да спасяват нациите, които искат да работят по-малко, но да получават повече?

Според Шенгенското споразумение, в рамките на обединена Европа не трябва да съществуват прегради пред търговията и пътуванията, т.е. пред свободното движение на стоки и хора. Въпреки това днес из цяла Европа се издигат стени, възстановяват се границите и все повече хора подкрепят такива антиимигрантски и евроскептични партии като Националния фронт на Марин Льо Пен във Франция. Ако масовата миграция не бъде прекратена, възходът на националистическите режими, за сметка на европейските либерали и левицата, изглежда неизбежен. Показателите за раждаемостта, които на този най-малък и най-слабо населен измежду континентите от десетки години насам са под нивото на простото възпроизводство, говорят за това, че Европа остарява, намалява и умира, докато в нея се вливат други народи, необратимо променяйки облика ѝ.

Оптимистите дават за пример Америка, която съумява да погълне 15 милиона имигранти, пристигнали там в периода между 1890 г. и 1920 г. в хода на "Голямата миграционна вълна". Те обаче не виждат разликата. Онези имигранти бяха европейци от държави с християнска култура, пристигащи в държава с дълга история на успешна асимилация. Освен това през 1924 г. "Голямата миграционна вълна" е прекратена за период от 40 години.

За разлика от Америка, през последните 1500 години Европа никога не е познавала мисовата миграция. Освен това онези, които в момента се преселват на континента, са араби, африканци и мюсюлмани, а не европейски християни или евреи. Тези хора произхождат от други цивилизации и култури. И те не толкова се асимилират, колкото създават в Европа свои собствени анклави, копиращи нравите и културата на земите, откъдето са дошли.

Миналата година швейцарците гласуваха за ограничаване на имиграцията. През тази година, в условия на растяща популярност на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), британският примиер Дейвид Камерън поиска реформирането на ЕС, преди сънародниците му да гласуват на референдума за евентуалното излизане на Великобритания от Съюза. Виждайки как десетки хиляди мигранти се трупат в района на Кале и обсаждат тунела под Ламанша към Дувър, британците вероятно вече се съмняват, доколко разумно е било решението за прокопаването на въпросния тунел, свързващ острова им с континентална Европа.

Заплахите, породени от масовата миграция към Европа, вече придобиват екзистенциален характер. Дали една цивилизация е способна да преживее замяната на хората, които са я създали, с представители на други раси, религии и цивилизации? Най-добре питайте американските индианци.
Дали Европа ще продължи да бъде Европа, ако бъде заселена с араби, мюсюлмани, азиатци и африканци? Какво ще я обединява? Безмитната търговия?

През 1981 г., когато по заповед на Москва полският комунистически режим смаза работническия синдикат "Солидарност", американците издигнаха лозунга "Позволете на Полша да бъде Полша". Затова очаквам някой прекрасен ден - при това не след дълго - от противоположния бряг на Атлантика да чуем призив за прекратяване на сегашното имигрантско нашествие - ако е необходимо и с използването на сила - под лозунга "Позволете на Европа да си остане Европа!".
 
* - Пат Бюкянън е известен американски геополитик, бивш кандидат за президент от Републиканската партия, анализатор на The American Conservative