Атанасовден се празнува всяка година на 18 януари. Свети Атанасий, според народните поверия, е светецът покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че на този ден януари Св. Атанас „си съблича кожуха", за да дойде лятото, а на 5 юли или летният Атаносовден „го облича, за да дойде зимата".
Атанасовден, както и Антоновден, се празнува също и като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Празникът се чества и за умилостивяване на болестите. Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. По традиция трапезата включва пиле, приготвено с ориз, което се раздава на близки и съседи за здраве. На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася, Таньо, Живко, Живка
И Свети Атанасий, както и Свети Антоний светци е роден в Древен Египет. Той е духовен наследник на Свети Антоний. Според народното поверие двамата светци са братя. Но на някои места се среща и вариант майстор-калфа. Св. Атанасий е роден в бедно християнско семейство - за разлика от Св. Антоний. Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование, Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. През 319 г. младият Атанасий е произведен в дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение.
Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е Св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий върл противник, поради това постоянно плетат интриги срещу него. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение. В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик Св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18 януари 376 г. на 76-годишна възраст.
