Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

31 години от експлозията в „Чернобил“

Какво не знаем за най-мощната ядрена катастрофа в историята на човечеството?

Публикувана: 26 Apr 2017 13:25
Обновена: 20 Nov 2024 13:41
Прочетена: 6831
31 години от експлозията в „Чернобил“

На 26 април 1986 г. в 1:23 ч четвърти реактор в съветската атомна електроцентрала "Чернобил" експлоадира, предизвиквайки най-мощната ядрена катастрофа в историята на човечеството, пишат от "vesti.bg".

Последиците от този ужасяващ инцидент се усещат и до днес.

Знаете ли, че:

1. Радиоактивните материали, изпуснати в деня на аварията, е равна на 500 атомни бомби. Това е 500 пъти повече от сумата, измерена след падането на атомната бомба над Хирошима през 1945 г. Димният стълб от горенето достига няколко метра височина, а 90% от ядреното гориво на Чернобил се оказва в атмосферата. В резултат на експлозията повече от 10 дни в околността вилнеят пожари.

2. Аварията в Чернобил оставя необитаеми повече от 150 хил. кв. км около централата. Над 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Повечето жители на Припят научават за инцидента едва към обяд на 26 април, а дотогава, занимавайки се с всекидневните си задачи, радиацията се е разпространявала със скоростта на светлината, благодарение на вятъра. Цялото население на Припят – 47 500 души, напуска града още в деня на инцидента. Около 300 души се връщат в домовете си месец след експлозията. Зоната, където се заселват, се нарича "Зона на отчуждение" и в нея не се допускат външни лица.

3. Няма точен брой на жертвите, загинали в следствие на прекомерното излагане на радиация. Според различни източници от няколко хиляди до 100 хил. души. 134 души са приети в спешното отделение с лъчева болест в първите дни след експлозията. В рамките на месец 28 от тях умират. Счита се, че на радиация са били изложени 8,4 млн. души – не само в Украйна и Беларус, но и в Русия, Скандинавските държави и Източна Европа.

По данни на украинското социално министерство държавата осигурява социална подкрепа почти за 1 938 000 пострадали от катастрофата, сред които 207 600 участници в ликвидирането на последиците.

4. След овладяването на последиците от експлозията, изниква важният въпрос - как да се спре разпространението на радиацията. Изготвя се план за създаване на бетонен саркофаг върху четвърти блок на атомната централа. Цената на конструкцията е десетки милиони, повечето от които са дарени от международната общност.

В момента в Русия има 11 действащи реактора от типа на чернобилския. Но през последните 20 години в тяхната работа са направени промени, които изключват възможността за повтаряне на бедствието. Това мнение се потвърждава и от международни експерти.

5. Генетичните мутации в района на Чернобил продължават и днес. Те засягат растения, животни и лица, родени след инцидента. Последствията са шокиращи и предизвикват ужас дори и в хората със силна психика.

Радиоактивното замърсяване засяга водата и почвата, откъдето се отразява и върху бързия растеж и големия размер на растенията. Засегнати са както дивите екземпляри, така и домашните култури. Аномалии се проявяват и при хората и животните.

6. Облакът от Чернобил достига България точно на 1 май. За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. Българите обаче остават в пълно неведение за убийствения радиационен дъжд.

Показателно за мълчанието на Живков по този случай е разказът за случилото се на тогавашния зам.-председател на Министерски съвет Григор Стоичков, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии. Той не само потвърждава липсата на реакция от страна на първия партиен и държавен ръководител, но и високомерното поведение на съветските власти, спестило информация за аварията на правителствено ниво.

"За аварията в чернобилската АЕЦ Министерски съвет не е получил официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков. Първото кратко неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986 г.", свидетелства Стоичков.

Назад