Преди четиридесет и седем години, на 22 април 1970 г., милиони хора излязоха на улицата, за да протестират срещу отрицателното въздействие на 150-те години индустриално развитие. По целият свят, особено в развиващите се държави, смогът се увеличава непрекъснато и всяка година взима милиони жертви. Замърсяването на въздуха причинява най-различни болести, а за подрастващите е най-опасно. Биологичното разнообразие бележи спад в резултат на тежката употреба на пестициди и други замърсители.
В началото на 70-те години на миналия век разбирането на света за глобалното замърсяване започва да расте. Американският Конгрес и президентът Никсън решават да действат. През юли същата година те създават Американската агенция за опазване на околната среда и няколко силни екологични закона като Закона за чистата вода и Закона за застрашените видове.
Денят на Земята е глобално събитие, което се отбелязва всяка година. В него взимат участие повече от 1 млрд. души по целия свят, в 192 държави. Това е най-мащабното мероприятие, насочено към опазването на околната среда и живота на Земята като цяло.
Това се приема като ден на политическото действие и гражданското участие. Хората излизат по улиците, подписват петиции, срещат се с избраните от тях политици, засаждат дървета, почистват градовете и пътищата си. Корпорациите и правителствата го използват, за да правят обещания и да обявят мерки за устойчиво екологично развитие. Духовните водачи, включително главата на Римокатолическата църква Папа Франсис, свързват Деня на Земята с опазването на най-великите Божии творения - хората, биоразнообразието и планетата, на която всички живеем.
През 2020 г. Деня на Земята ще навърши 50 години. В тази връзка мрежата "Деня на Земята" стартира кампания за привличане на света към климата и екологичната грамотност. Климатичната грамотност сега се признава всеобщо като двигател на индивидуалните поведенчески промени, изграждане на подкрепа за потребителите на зелена икономика, създаване на екологични технологии и работни места, както и за насърчаване на реформите в политиките на всички нива на управление.
Признавайки важността на образованото глобално население, авторите на Парижкото споразумение за климата поставиха образованието по въпросите на климата на първо място и призоваха националните правителства да си сътрудничат при предприемането на мерки за подобряване на екологичното образование, обучението и достъпа до информация, свързана с проблемите с климата.
Екологичното образование започва да се развива интензивно именно след 1970 г., а новите модели набират все по-голяма популярност. До онзи момента образованието се ограничава до преподаване на науката за природата. След началото на кампанията Деня на Земята тя започва да обхваща и други концепции като устойчивото развитие, насърчаването на икономически ценности, свързани с прехода към зелена икономика - включително работни места и възможности за предприемачество.
Различни модели за формално и неформално обучение за климата се пораждат по целия свят. Някои държави призаха официално чрез законодателството си, че работните места на бъдещето принадлежат на тези, които не само разбират информация за околната среда, но и потенциалът й за икономически растеж.
Във Финландия например, която е призната държавата с най-добра образователна система, е въведено екологично образование и се изучават рисковете при промените в климата още преди десет години.
Все повече страни по света, включително Италия, Мароко и Никарагуа, приемат закони, които ще създадат ново поколение квалифицирани зелени работни места по начин, който никога не сме виждали досега.
В същото време обаче климатичното образование и опазването на околната среда е изправено пред все по-голяма атака в САЩ. За разлика от много други страни, САЩ позволяват на отделните щати да въвеждат собствени учебни планове. Резултатът е 50 отделни плана за грамотност по отношение на климата и околната среда, някои от които избягват изобщо да преподават за изменението на климата.
Предвид неравномерния пейзаж на политическата подкрепа за опазването на нашата планета Денят на Земята остава критичен момент във времето.
В началото на 70-те години на миналия век разбирането на света за глобалното замърсяване започва да расте. Американският Конгрес и президентът Никсън решават да действат. През юли същата година те създават Американската агенция за опазване на околната среда и няколко силни екологични закона като Закона за чистата вода и Закона за застрашените видове.
Денят на Земята е глобално събитие, което се отбелязва всяка година. В него взимат участие повече от 1 млрд. души по целия свят, в 192 държави. Това е най-мащабното мероприятие, насочено към опазването на околната среда и живота на Земята като цяло.
Това се приема като ден на политическото действие и гражданското участие. Хората излизат по улиците, подписват петиции, срещат се с избраните от тях политици, засаждат дървета, почистват градовете и пътищата си. Корпорациите и правителствата го използват, за да правят обещания и да обявят мерки за устойчиво екологично развитие. Духовните водачи, включително главата на Римокатолическата църква Папа Франсис, свързват Деня на Земята с опазването на най-великите Божии творения - хората, биоразнообразието и планетата, на която всички живеем.
През 2020 г. Деня на Земята ще навърши 50 години. В тази връзка мрежата "Деня на Земята" стартира кампания за привличане на света към климата и екологичната грамотност. Климатичната грамотност сега се признава всеобщо като двигател на индивидуалните поведенчески промени, изграждане на подкрепа за потребителите на зелена икономика, създаване на екологични технологии и работни места, както и за насърчаване на реформите в политиките на всички нива на управление.
Признавайки важността на образованото глобално население, авторите на Парижкото споразумение за климата поставиха образованието по въпросите на климата на първо място и призоваха националните правителства да си сътрудничат при предприемането на мерки за подобряване на екологичното образование, обучението и достъпа до информация, свързана с проблемите с климата.
Екологичното образование започва да се развива интензивно именно след 1970 г., а новите модели набират все по-голяма популярност. До онзи момента образованието се ограничава до преподаване на науката за природата. След началото на кампанията Деня на Земята тя започва да обхваща и други концепции като устойчивото развитие, насърчаването на икономически ценности, свързани с прехода към зелена икономика - включително работни места и възможности за предприемачество.
Различни модели за формално и неформално обучение за климата се пораждат по целия свят. Някои държави призаха официално чрез законодателството си, че работните места на бъдещето принадлежат на тези, които не само разбират информация за околната среда, но и потенциалът й за икономически растеж.
Във Финландия например, която е призната държавата с най-добра образователна система, е въведено екологично образование и се изучават рисковете при промените в климата още преди десет години.
Все повече страни по света, включително Италия, Мароко и Никарагуа, приемат закони, които ще създадат ново поколение квалифицирани зелени работни места по начин, който никога не сме виждали досега.
В същото време обаче климатичното образование и опазването на околната среда е изправено пред все по-голяма атака в САЩ. За разлика от много други страни, САЩ позволяват на отделните щати да въвеждат собствени учебни планове. Резултатът е 50 отделни плана за грамотност по отношение на климата и околната среда, някои от които избягват изобщо да преподават за изменението на климата.
Предвид неравномерния пейзаж на политическата подкрепа за опазването на нашата планета Денят на Земята остава критичен момент във времето.
Източник: CNN
