Карл Ритър, Асошиейтед прес

Събарянето на мизерен ромски лагер миналата седмица принуди Швеция да се примири с нова тревожна реалност - за първи път от поколения страната на социалното равенство се сблъсква с хора, живеещи в ужасна бедност, без основни удобства като електричество и течаща вода.

Те спят по тротоарите, увити в одеала върху кашони, или в импровизирани колиби от шперплат, метални и пластмасови плоскости. Свързват двата края с просия и събиране на бутилки и тенекиени кутии за рециклиране.

До неотдавна шведите виждаха отблизо подобна мизерия само при пътувания в чужбина или на черно-белите снимки от 19 век, преди страната да стане полусоциалистическо общество, известно с малката разлика между бедни и богати.

Сега просяци има по улиците както в големите, така и в малките градове. Мнозина са роми от Източна Европа, които по-рано са живеели в някоя средиземноморска страна, но с влошаването на финансовото положение там са се преместили на Север.

"Не сме свикнали да виждаме този вид дълбока бедност. През последните 100 години работихме методично, за да се отървем от нея", казва Мартин Валфридсон, който по-рано тази година бе назначен от правителството да координира усилията за справяне с проблема.

По думите му "уязвими граждани на ЕС" - шведските власти избягват да използват етнически етикети - са започнали да пристигат в Швеция през 2012 година, а миналата година броят им рязко се е увеличил. Въпреки че няма точни статистически данни, по думите му сега броят им е около 4500 - значително повече отколкото в съседните страни.

Растящият брой просяци стана спешен проблем за Швеция заради рекордния поток мигранти от Близкия изток и Африка. Швеция ги посреща в напрегната обстановка - тази година се очакват близо 200 000 кандидати за убежище. Населението на Швеция е 9,7 милиона души и няма друга страна от ЕС с такива мащаби, която да е подслонила толкова хора.

За разлика от кандидатите за убежище, които са настанени в бежански центрове, управлявани от държавата, ромите в повечето случаи сами се грижат за себе си. Като граждани на ЕС те нямат право на бежански статут, който се дава на хора, бягащи от войни и преследвания. Те не са защитени и от щедрата социална система на Швеция, защото са посетители на страната, а не местни жители. Те имат право само на спешна помощ, включително няколко дни храна и настаняване в приюти за бездомни и помощ да се върнат у дома.

Мнозина не искат дори това, избягвайки властите доколкото могат. Те издигат лагери в изоставени парцели или в паркове често с намерението след няколко месеца да се върнат вкъщи или да заминат за друга държава. С нарастващата конкуренция на други просяци и очевидното намаляване на готовността на шведите да дават милостиня, сега някои от тях бързо се настройват за връщане.

"Чух, че тук е по-лесно да се изкарат пари. Но като дойдохме - нищо", казва 38-годишната ромка Мария Кармен от Румъния, която е пристигнала в Швеция преди две седмици след пет години в Испания.

Дрехите й вонят от студените нощи в градския парк и тя никак не се вписваше в елегантния дипломатически квартал на Стокхолм, където търсеше румънското посолство. Жената се надяваше служителите на посолството да подновят паспорта, който е загубила, и да й помогнат да си плати обратния път до Букурещ и шестте й деца.

В Швеция просията е законна и ромите твърдят, че в повечето случаи полицията не ги закача, за разлика от много други европейски страни.

Самите шведи обаче са раздвоени между културата си на състрадание и желанието да поддържат нещата спретнати. Надигна се емоционален дебат дали даването на милостиня на просяците наистина е за тяхно добро - отколешен спор в други страни, където дълбоката бедност никога не е преставала да бъде част от градския живот.

Има и изолирани случаи на нападения срещу просяци по улиците. През август крайнодясна опозиционна партия постави плакати в метрото на Стокхолм, предизвикали спорове, извинявайки се на чуждестранните посетители за "безпорядъка", причинен от просяците. Разгневени протестиращи ги разкъсаха, подчертавайки колко поляризирано е мнението в Швеция по този въпрос.

Дори шведите, симпатизиращи на просяците, обаче са обезпокоени от връщането на бедняшките бордеи в страната, в която те са спомен отпреди над 100 години.

Въпросът излезе на дневен ред миналата седмица в южношведския град Малмьо, където около 200 роми бяха издигнали лагер без разрешение върху изоставен индустриален парцел.
Заради невероятно заплетени бюрократични причини собственикът на имота не можеше да ги изгони - властите искаха от него да посочи поименно всеки един от нарушителите, въпреки че нямаше реален начин това да бъде направено.

С месеците лагерът се превърна в полу-постоянно селище, подобно на ромските гета в Румъния и България. Между разнебитените постройки се натрупа боклук, съседите се оплакваха от разнасящата се воня на човешки отпадъци и токсични огньове.

Най-накрая градските власти се намесиха, обявявайки лагера за опасен за околната среда и общественото здраве. В акция, проведена призори в началото на миналата седмица, полицията разгони обитателите на лагера, както и десетки протестиращи, които искаха на ромите да бъде позволено да останат.

Случващото се припомни френската акция за събаряне на незаконните ромски лагери през 2010 година, която тогава бе критикувана от Швеция. Сега обаче шведските власти заявяват, че законът си е закон и не могат да направят изключение за ромите.

"Швеция от много дълго време работи, за да създаде закони и правила за строителните разрешения и жилищни стандарти", посочва Вероника Волгаст-Карлберг, изпълняващ длъжността ръководител на социалната служба в Стокхолм. "Просто не можете да живеете извън тези правила. Става дума за сигурност и безопасност", подчертава тя.

По думите й, макар да няма официална статистика, според оценки 650 души живеят в 60 малки лагера, пръснати из Стокхолм.

Шведските власти призоваха Румъния и България да подобрят условията за ромите, така че да не им се налага да ходят да просят в чужбина.

Националният координатор Валфридсон отбелязва, че най-добрият начин Швеция да даде своя принос е да подкрепи усилията за подпомагане на просяците в родните им страни, а не "да пуска монети в чашата".