Смъртта е единственото сигурно нещо в живота си. Въпреки това живеем така, сякаш времето ни на тази планета е неограничено. Често пренебрегваме най-дълбоките си желания и нужди. Медицинската сестра Брони Уеар е събрала най-често срещаните причини, за които хората съжаляват на прага на смъртта. Уеар посвещава усилията си на грижата за тези, които си отиват, и това променя коренно нейния живот.
Своето пътешествие тя описва в книгата “The Top Five Regrets of The Dying”.
Иска ми се да бях запазил контакт със старите си приятели
"Много от хората, за които се грижех, не осъзнаваха цената на старите си приятели. Повечето от тях осъзнаваха, колко са им скъпи тези стари познанства едва в последните си седмици и искаха да се видят с тях един последен път. За жалост това не винаги беше възможно да се уреди за толкова малко време. Съжаляваха за това, че са били толкова вглъбени в собствените си животи и не са могли да отделят време и усилие за да поддържат и подхранват приятелските си отношения. Всички тъгуват за приятелите си, когато умират."
Иска ми се да си бях позволил да бъда по-щастлив
"Учудващо това е една от най-честите мисли на умиращия човек. За съжаление много хора не си дават сметка, докато не стане твърде късно, че всъщност щастието, до голяма степен, е въпрос на избор. Много хора просто откриват своята зона на комфорт и животът им се върти около едни и същи стари навици и емоции. Страхът от промяна ги кара да се заблуждават, че са напълно задоволени от живота, които имат, но накрая разбират, че всъщност цял живот са искали просто истински смях, повече спонтанност и дори малко глуповатост..."
Сподели във FacebookСподели в TwitterСподели в Google+
Ето за какво съжаляват хората на прага на смъртта
08 април 2017 г., 13:44932
Сподели във FacebookСподели в TwitterСподели в Google+
Shutterstock
Иска ми се да имах куража да изразя на глас какво наистина чувствам
"Оказа се, че много хора подтискат истинските си чувства, за да запазят мир и топли отношения с другите. В резултат на това, те се обричат на посредствено съществуване и никога не показват какви всъщност са. Много от тях също развиват и болестни състояния, които са прекия резултат на съгласието им да живеят в постоянно недоволство."
Иска ми се да не бях отделял толкова много време за работа
"Тези думи излизаха от устата на всеки пациент от мъжки пол, който имах. Всички съжаляваха, че са пропуснали младините на децата си и че не са се наслаждавали достатъчно на компанията на половинката си."
Иска ми се да водех живот, в който да съм истински пред себе си, а не живот, в който съм такъв, какъвто другите очакват да бъда...
"Това беше най-честото угризение от всички. Когато животът ви е в своя край е много лесно да се обърнете назад и да видите всички тези мечти, които са останали неизпълнени. Повечето от пациентите ми признаваха, че не са осъществили дори и половината от истинските си желания. В крайна сметка всички те осъзнаваха, че просто да си здрав дава невероятната свобода да бъдеш какъвто искаш и да правиш каквото искаш. Много жалко, че го осъзнаваха, когато е прекалено късно..."
Източник: obekti.bg
