ДВ: Великобритания и ЕС са тясно свързани. Сега обаче предстои раздялата им. Какво означава това за търговските отношения - наистина ли трябва да бъдат поставени на изцяло нови основи? Не може ли да се запазят някои от досегашните договорености? И защо изобщо всичко е толкова сложно?

Стивън Улкок: Трудностите са заради многото условия, които постави британското правителство: контрол на границите, т.е. върху имиграцията, излизане от юрисдикцията на Европейския съд, самостоятелна търговска политика, намаляване на вноските в общия еропейски бюджет. Заради всички тези условия е много трудно да бъде запазен сегашният модел. А и не можем да очакваме, че Обединеното кралство ще напусне ЕС, но ще продължи да има същия достъп до общия пазар като страните-членки. Именно затова трябва да бъде изработен нов договор за търговските отношения.

ДВ: Означава ли това, че след 40 години съюз европейците и британците ще трябва да преговарят наново за мита, разрешителни, регулации? Всичко отначало ли?

Улкок: Да, няма друг начин. Митата обаче не са най-големият проблем - те могат да бъдат договорени. Много по-сериозен проблем са търговските бариери, които нямат нищо общо с митата. Британците, така да се каже, ще поемат европейските закони в националното законодателство, но какво ще се случи след това? Как ще доказват, че наистина спазват всички предписания?

ДВ: А как стоят нещата с услугите и достъпа на британските банки до европейския пазар - колко трудни ще бъдат тези преговори?

Улкок: Финансовите пазари искат споразумение, което да отрежда на двете страни равни права и задължения. Но постигането на договореност ще бъде много трудно, защото британските банки ще трябва да доказват на останалата част от ЕС, че се придържат към европейската регулация. За тази цел ще трябва да бъде договорен и механизъм за контрол. Само че един от аргументите за излизането от ЕС беше именно отпадането на европейската регулация. И ако британските банки ще трябва и занапред да се придържат към правилата на вътрешния пазар, защо въобще им трябваше да напускат ЕС?

ДВ: Коя от двете страни в този преговорен процес държи повече козове - Брюксел или Лондон?

Улкок: Ако гледаме безпристрастно и мерим само с аршина на правилата в международната търговия, трябва да кажем, че Великобритания не е в особено силна позиция. Тя е по-малката икономика. И е много по-зависима от ЕС, отколкото ЕС от нея. В търговските преговори важи правилото, че накрая побеждава по-търпеливият. Британците обаче трябва да приключат тези преговори през следващите две години - такива са правилата. Тоест, времето ги притиска. Често се твърди, че за компенсация Лондон може да преговаря с Индия, Китай и други важни пазари. Но не смятам, че това е реалистично, тъй като сключването на подобни споразумения отнема много време.

ДВ: Всичко това звучи много сложно. Какво трябва да се получи накрая? Каква е всъщност целта на преговорите за Брекзит?

Улкок: Целта може да е само една: да бъдат ограничени щетите. Решението за Брекзит беше политическо, а не икономическо. Всички изследвания сочат, че Великобритания е извличала ползи от членството в ЕС. Затова задачата сега е да се ограничат щетите. Тук не става дума за това кой ще спечели и кой ще загуби. Губят и двете страни. Въпросът е коя от тях ще загуби по-малко.

ДВ: Ако през следващите две години шотландците предприемат опит да се отделят от Обединеното кралство, как ще се отрази това на преговорите между Лондон и Брюксел?

Улкок: Ако британската икономика не се развива добре, това може да се превърне в също толкова голяма вътрешнополитическа заплаха, колкото и евентуалната шотландска независимост. Това може да доведе до разместване на политическите пластове във Великобритания. Сега доминират онези политици, които са за Брекзит - защото постигнаха целта си. А много от останалите политици просто ги следват, тъй като не желаят да се противопоставят на волята на избирателите. Ако обаче настъпи промяна във волята на народа, ако обществените нагласи се наклонят в друга посока, тогава са възможни всякакви промени.

ДВ: Да не се окаже накрая, че шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер е бил прав, когато предположи, че един ден британците ще подадат отново молба за членство в ЕС?

Улкок: Не смятам това за реалистично. Ако въобще се стигне дотам, в най-добрия случай Великобритания може да разчита на някакъв вид споразумение за партньорство с ЕС. Повторно пълноправно членство е малко вероятно, но нещо много близо до него би било възможно.

Интервю на "Дойче Веле"