„Работим изключително коректно” – така започва обява, набираща компаньонки за „напълно легална” работа в Германия. Обещават се високи доходи – над 6000 евро на месец, здравни осигуровки и квартира, както и „индивидуален подход към всяко момиче”. От заинтересованите се иска само едно: да изпратят снимки в цял ръст и телефон за контакт. Чисто и просто.

Действителността обаче е различна. „Жените идват тук, водени от фантазията, че животът им ще бъде по-добър”, казва Йоана Лесниак от “Хидра” – германска организация, предлагаща помощ на проститутките в Берлин.

Само малка част от тях обаче успяват да си намерят работа при добри условия в елитни клубове или да изпълняват високоплатени ескорт услуги. Повечето българки се сблъскват с изнудване, мизерия и безмилостна експлоатация.

Тъжна ирония

Всичко започва от обещаната „осигурена” квартира. „Наемодателите тук абсолютно безсрамно изнудват момичетата с невероятно високи наеми”, разказва Йоана Лесниак. Например, продължава тя, „някои стигат дотам да искат по 400 евро месечно на легло в общо помещение”.

Ситуацията в Дортмунд е подобна, като там се дават под наем дори и матраци. „Имали сме случаи, при които 7-8 жени обитават една малка стая”, илюстрира положението в града Андреа Хицке от дортмундската организация „Среднощна мисия”.

От „нецивилизовани” през „нехигиенични” до „напълно мизерни” – така описва условията в тези общи помещения Хицке. Според нея обаче, за повечето момичета такива обстоятелства не са нищо ново.

Много от българките, които идват в Дортмунд с цел проституция, са от ромския квартал “Столипиново” в Пловдив. „Когато миналата година бях там, с очите си видях неописуеми гледки, картини от друго време”, разказва Хицке и описва така тъжната ирония: „В този смисъл, колкото и мизерно да е съществуването им в Германия, то в някаква степен е подобрение”.

„Сводниците – истински свине!“

Веднъж справили се с битовите си неволи, българките, без значение дали работят на улицата или в публичен дом, се изправят пред друг проблем – трудовата експлоатация.

„Когато ги питаме, те отговарят, че работят сами, без сводници. Всъщност обаче има организирани структури, които всеки ден събират заработеното от момичетата”, обяснява Йоана Лесниак от “Хидра” и добавя:

Жените крият сводниците от страх, но понякога и от солидарност, дори от любов: „Често се случва момичетата да идват тук с партньора си, който играе ролята и на сводник”.

Какъвто и да е случаят обаче, върху момичетата се упражнява огромен натиск да изкарват пари, които на края на деня тъй или иначе дават на сводника. Една германска проститутка разказва за „нечовешкото държание” на източноевропейските сводници:

„Преди бяхме като едно голямо семейство: сексуалните работнички, клиентите, сводниците, съкварталците и полицията. Тия днешните не са сводници, те са истински свине!“

Омагьосан кръг

Изнудване, мизерия и експлоатация – това е всекидневието на повечето български проститутки в Германия. Но те са тук, за да изхранват семействата си в България, прогонени от липсата на перспектива в родината, твърди Андреа Хицке от „Среднощна мисия”.

С годините броят им постоянно се увеличава, разказва тя, защото след падането на визите и особено след приемането на България в ЕС, пребиваването им в Германия, където проституцията е разрешена от закона, става лесно и легално.

Тъй като пазарът на труда в Германия не е отворен за българи и поради липсата на познания по немски език, а често и на обща грамотност, единствената легална работа, която успяват да си намерят българките, е проституцията. И така кръгът се затваря. „Жените казват, че биха работили и нещо друго, но просто нямат такъв шанс“, посочва Хицке.

Дойче веле