Днес шотландците ще почетат рождения ден на знаменития си сънародник Робърт Бърнс (1759 – 1796). Това е ден, който е и национален празник на Шотландия, шотландците се гордеят ъсс своя знаменит съотечественик и почитат неговата памет с благоговение. Рожденият ден на Робърт Бърнс е прието да се чества под формата на вечеря (т.н. Burns Supper), която си има точно определен сценарий, който се спазва.
В началото тя започва с декламация на стихове и народни танци. В Шотландия Бърнс е почитан като символ на нацията, по тази причина рождения му ден е един от най-любимите празници в страната на хълмовете, както наричат неговата родина и се парзнува масово и твърде шумно.
В днешния ден шотландците разтварят гардеробите и измъкват от там своите национални костюми. Представяте ли си шотландец без национален костюм?! Костюмите шотландките си предават по семейна линия и по тях се определя към кой клан са принадлежали предците им.
Клановете в Шотландия водят началото си от далечни времена. Когато само планинските шотландци са били разделени на семейни кланове. Принадлежността към един или друг клан и до днес е важна характеристика за всяко шотландско семейство...
Храната, която се приготвя на този ден се състои изключително и само от ястия от шотландската кухня. Задължително присъстват варени картофи и ряпа, традиционни за нявгашния шотландец храни.
Но на този ден почти всички отдават почит на знаменитото шотландско уиски и вечерите преминават весело, с много песни, танци и смях. Робърт Бърнс е роден в семейството на фермер, още като ученик той започва да записва в тетрадките си не толкова уроците, колкото стиховете, които се раждали в главата му. Бърнс пише единствено за това, което вижда с очите си, чувства лично и преживява – радости, скърби, увлеченията му по жените, страстната му любов към родината.
Младостта на Бърнс е белязана от бедност и какви ли не трудности, но той ги преодолява с упоритостта си. Животът му е пълен с увлечеиня по всякакви жени. И ако сменя по една или друга причина своите любови, има една страст на която остава винаги покорен – това е любовта му към шотландския език, който той не счита за отмиращ диалект, а за съвършен поетичен инструмент.
Поезията на Бърнс очарова със своята простота, игривост и потресаваща музикалност. Бърнс произлиза изцяло от шотландския фолклор. Той не само събира текстовете е мелодиите на народната поезия, но и я допълва, така, че става невъзможно да се установи къде свършва фолклора и къде започва личното творчество на Бърнс.
Сигурно няма друг така почитан поет в света като Робърт Бърнс. Има толкова много негови паметници в Шотландия – даже и паметник на маргаритката, която плугът е изтръгнал от земята, както и на полската мишка, чието гнездо пак орачът е разрушил...Определят Робърт Бърнс като романтик, но той е просто поет, той сякаш е говорител на поетичната душа селяните от които сам той произхожда – хем практични, хем здравомислещи, хем влюбени в красотата.
Няма дом в Шотландия, където да не видите портрета на Робърт Бърнс, както и книгите му. Шотландците просто не могат да си представят своя живот без своя певец. Интересно е, че празнуват рождения ден на Робърт Бърнс вече и в много части на Англия. Робърт Бърнс цял живот възпява своята родина, а тя му отговаря с любов. Поетът разказваше неуморно за любовта и се превърна в нейн символ за Шотландия. Да си спомним Робърт Бърнс и неговите неповторими стихове в превод на Владимир Свинтила:
В ЦЪФНАЛАТА РЪЖ
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?
СТАРАТА ЛЮБОВ
Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.
Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.
Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.
Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
ФИНДЛИ
Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам, каза Финдли.
Върви си, всички спят у нас.
- Не всички, каза Финдли.
Не зная как си се решил...
- Реших се, каза Финдли.
Ти май си нешо наумил.
- Май нещо, каза Финдли.
При тебе тебе ако дойда вън...
- Ела де, каза Финдли.
Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем, каза Финдли.
При мен да дойдеш, току виж...
- Да дойда, каза Финдли.
До утре ти ще престоиш.
- До утре, каза Финдли.
Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй, каза Финдли.
Ни дума никому за туй...
- Ни дума, каза Финдли
