Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Жителите на столичен квартал пропищяха от бежанците (СНИМКА)

„Страхуваме се да пуснем децата ни до магазина“, оплакват се живеещите в „Овча купел“

Публикувана: 11 Jan 2016 11:15
Обновена: 25 Nov 2024 00:47
Прочетена: 912
Жителите на столичен квартал пропищяха от бежанците (СНИМКА)

Жителите на столичния квартал „Овча купел“ изпратиха гневно писмо до Столична община, в което изразявят негодуванието си срещу засиленото присъствие на бежанци в района. Както знаете, там е разположен един от най-големите мигрантски центрове в София.

"Уважаеми политици, имате шанс да ме освободите от чувството, че съм “малцинство” в собствената си държава. Имате шанса да промените ситуацията, в която български семейства се налага да ограничават собствената си свобода, заради “тяхното” право на свободно придвижване", пише авторката на писмо от името на обитателите на блока, към което са приложени и снимки. "Тълпите с мъже от североафрикански произход от гарата в Кьолн за нас са ежедневие. Страхуваме се да пуснем децата си до магазина", описват живеещите в „Овча купел“ и продължават: „Осъзнаваме, че някой от извършителите на ужасните деяния, може би е бил под прозорците ни само преди 2-3 месеца“.

„Може би е онзи младеж, който искаше да почерпи детето ми с бисквитка. Или другият, който поне 6 пъти ми каза “сори” за това, че беше застанал на стълбите и ми пречеше да мина. Може би е участвал в сбиването, когато в буса, в който искаше да се качи се оказа, че няма място за всички. Или е бил в “тълпата” от 100-тина, струпали се пред блока, заради които съдката ми звънна на 112…", разказва писмото.

От блока са подавали многобройни сигнали и жалби до институциите, но без резултат. Ето още от писмото:

"Уважаеми политици, Объркахте ни. Объркахте ни мисленето. Объркахте ни целият мироглед. Объркахте представите на децата ни за добро и лошо, за хубаво и грозно. Преди три години карах детето си да отделя умалелите си дрешки, за да ги занесем заедно в близкото общежитие за бежанци. Днес не му позволявам да влезе в магазина сред тях. Преди две години бях силно възмутена как може да оставят такава мръсотия след себе си. Днес не се впечатлявам от уриниращите и дефекиращи пред очите ми. Преди година звънях на 112 когато четирима човека слушаха силно арабска музика в 23 часа под балкона ми. Днес дори не забелязвам групички млади мъже, ако се състоят от по-малко от 80 човека. Преди месец бях убедена, че проблем в района са единствено нелегалните мигранти. Днес изпитвам ужас от гледката как в общежитието настаняват около 50-тина нови “мои съседи”. Вече наистина не знам какво значи думата “бежанци”.

Назад