Когато Шазан Зу се преместила от Китай в Холандия преди пет години, тя нямала търпение да разбере колко интересна е западната култура. Очаквала нещата на Запад да бъдат различни, но за едно нещо не можела и да си представи, че ще бъде така необичайно. Обратно в родината й, нейните колеги имали навика да обядват по час-два в ресторант или да се прибират у дома, за да дремнат и да си починат, разказва Би Би Си.
Сега въобще не било така. Грабваш един сандвич и го изяждаш за 30 минути. Зу, която работи като телефонен оператор и преводач в голяма фирма за глобални данни, вече свикнала с по-забързания работен режим и се чувства щастлива, но е убедена, че не така е положението с нейните приятели. "Имам приятели у дома, които не биха оцелели без дрямка. Не мисля, че биха се оправили тук", категорична е тя.И докато английско - говорящите служители са наясно, че на Изток ги чака огромен шок - малко се говори за обратния ефект. Този върху азиатците. След своето пристигане на Запад, много китайци са възпрепятствани още в началото. С това се съгласява и Ифенг Ли, живяла в Северен Китай, а сега в Бирмингам, Англия. "Азиатците биха били шокирани да разберат колко бавно стават нещата. В Китай, например, ако искаш да си отвориш сметка, отиваш на касата и го правиш. Не чакаш като тук. „, възмущава се тя. 32-годишната Ли, която се занимава с недвижими имоти, споделя: "Ако в Китай отидеш и кажеш: "Искам да купя този имот веднага", дават ти ключовете и готово. Бизнесът е бърз".
Много азиатци се възмущават и от строго регламентираното работно време в Европа. "При нас ако не сме си свършили работата - не можем да си тръгнем, просто защото е станало 6 часа вечерта", казва още Ли. Да се работи и в извън работно време и през уикенда е стандарт за Китай. В Белгия например не е така, разказва адвокатът Джак Чен. "Тук уикендът е за семейството", споделя той. Другото различно тук е че йерархията не се спазва така строго, като в азиатските страни. Тук можеш да говориш по-открито и откровено с шефа, а в Китай шефът е шеф и трябва да го уважаваш. В резултат на това, там обмислят много повече и по-задълбочено идеите си, преди да ги презентират. А на Запад говорим за идеите си доста по-свободно. Ние можем да си позволим дори да се шегуваме с шефовете си и да изразяваме несъгласие с тях и то пред всички. В Китай обаче се смята за израз на голяма смелост да изразиш публично мнението си пред директора на компанията. А да излезеш с него „на по бира” е просто невъзможно.
