Един ден преди Богоявление, на 5-ти януари, бележим Зимен Кръстовден, известен още като Попова Коледа, Кръстци и Водокръщи. С този празник затваряме цикъла от т. нар. „мръсни дни“ или „некръстни дни“, започнали на 25-то декември. Това са дните, в които се вярва, че новороденият Иисус все още не е бил кръстен.

На този ден се извършва специален празничен ритуал, който цели чрез силата на Кръста земята да бъде изчистена от всички същества от отвъдното, бродещи в некръстно време. Това е и подготовка за голямото кръщение. За целта вярващите отиват сутрин на служба в църквата, където водата се освещава и кръщава. В нея попът пуска кръст – ритуал, чрез който я „кръщава“. В нея потапя китка босилек и започва да обикаля къщите, за да пропъди болестите от домовете. За благодарност стопаните слагат паричка в неговото менче.

След като извърши ритуала, попът оставя във всеки дом малко бяла и червена вълна, от която да се направят мартеници за 1-ви март.

Ако на Зимен Кръстовден босилекът в ръцете на попа замръзне, според поверието, годината ще бъде плодородна. А ако звездите вечерта светят ярко – през годината ще се родят хубави агънца. Вярва се също, че на днешния ден всички потоци и реки за миг спират да текат и така се прочистват.

Обредната трапеза днес е постна, а именници са Кръстана и Кръстьо.

Кръстът се хвърля в реката на следващия ден, 6-ти януари (Богоявление, Йордановден).