Специалност "Право" в университетите вече няма да се изучава задочно. От академичната 2017/18 г. тази специалност ще се изучава само в редовна форма на обучение. Това гласи проект на нова наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", публикувана от правосъдното министерство за обществено обсъждане, пише в. "Сега". В доклада към проектонаредбата се посочва, че студентите по право у нас учат по морално остарял модел, а приемът в тази специалност - близо 10 000 души за 2016 г. - е "прекомерен и надхвърля значително нуждите на правоприлагането и правораздаването в България".
След завършване на обучението по право, след което се придобива образователно-квалификационна степен "магистър", наредбата предвижда въвеждането и на специализирани магистърски програми в специалност "Право". Целта са профилирането и по-тясната специализация на юристите. Като основна мярка за преодоляване на проблемите в качеството на юридическото образование ще се въведе изчерпателен единен ред на държавния изпит. "Този ред ще гарантира, че завършването на специалност "Право" е на базата на единни критерии, съответстващи на най-добрите постижения в юридическото образование", смятат от правосъдното министерство.
В момента у нас има 9 юридически факултета, 3 в столицата и 6 в различни областни градове в страната, като е налице припокриване на хабилитирания преподавателски състав в редица от вузовете, подчертават от ведомството на Екатерина Захариева. Оттам се позовават на изводите от социологическо проучване, направено специално да очертае слабите страни на обучението по право, според което задочниците имат значително по-слаба подготовка. Затова се предлага право занапред да се изучава единствено в редовна форма на обучение.
"Обучението по специалността "Право" се характеризира с висока степен на общотеоретична насоченост и не формира достатъчно познания и умения за решаване на възникващи в практиката казуси. То води до висока степен на правен формализъм, ясно изразена склонност към автоматизъм в правоприлагането и ограничаване на способността за критично мислене", смятат вносителите. Затова е планирано практиката на младежите от 2-ри до 5-и курс да е минимум 4 седмици годишно, а не както сега - поне 2 седмици.
