Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп се обвиняват взаимно, че са неподходящи за поста върховен главнокомандващ на САЩ. Според Клинтън, “Тръмп не е някой, на който можем да се доверим за ядрените оръжия”. Тръмп от своя страна твърди, че Хилъри е “почти откачалка”. “Блумбърг” публикува материал, в който се описва процедурата по започване на ядрен удар. Ето каква е тя:
На първо място, президентът трябва да обмисли ядрения удар. Той е върховният командващ, който еднолично взема решение за употреба на ядрено оръжие.
След това следва военен съвет на военните и цивилните си съветници из целия свят. Съветът се провежда в оперативната зала на белия дом, а комуникацията е по сигурна линия. На тази среща ключов участник е зам.-директорът на операциите на Пентагона. Той отговаря за Националния военен команден център, известен като “стаята на войната”. Главата на щатските стратегически ядрени сили също може да присъства на срещата. Времето, което е необходимо това да се случи, е не по-малко от минута, а самите консултации продължават докато президентът счете за нужно. Ако обаче САЩ са нападнати с ядрено оръжие и вражески ракети летят към страната, президентът може да разпореди ответния удар за по-малко от 30 секунди.
След това идва времето на самото решение. Някои от съветниците може да се опитат да променят мнението на президента или дори да подаде оставка в знак на несъгласие с това решение. В крайна сметка, Пентагонът ще се съобрази със заповедта на върховния главнокомандващ.
Заповедта трябва да бъде потвърдена. Това се прави от най-старшият офицер във командния център, който удостоверява, че заповедта наистина идва от президента. Той прочита специален код, а президентът изважда “бисквитката” – ламинирана карта, която той или военният му помощник носи през цялото време, и прочита отговора на кода.
Заповедта е издадена! “Стаята на войната” подготвя изпълнението на заповедта, която включва съобщение, съдържащо избрания военен план, времето на изстрелване на оръжието, кодовете за отключване на ракетите, преди стрелбата. Съобщенията са кодирани и криптирани, с дължина около 150 символа. Командите се изпращат до всички екипажи, по цял свят.
Това отнема още 2-3 минути. След това екипажите на подводниците получават съобщението, в рамките на няколко секунди, след излъчването, а това е само минути, след първоначалния конферентен разговор.
Екипажите се заемат с изпълнение на заповедта и отключват сейфовете, в които се съхраняват кодове, изготвени от Агенцията за национална сигурност, които са арзпределени по цялата командна верига на армията.
Ако ракетите се изстрелват от подводница, капитанът и още две лциа следят креда на изпълнение. Ракетите ще бъдат готови около 15 минути, след издаване на заповедта.
При изстрелване от земята, пет ракетни екипа в подземните центрове контролират по един ескадрон от 50 ракети. Всеки екипаж включва двама офицери. Те също сравняват контролните кодове, получени от “Стаята на войната” с тези, които се съхраняват в техните сейфове.
Системата е организирана така, че бунтът и неподчинението да не могат да спрат изпълнението на заповедта. Това е така, защото са необходими само два гласа за изпълнението ѝ. Дори три от петте екипажа да откажат, другите два ще приведат заповедта в изпълнение.
С други думи, за изстрелване на ракети от подземен силоз може да са необходими около пет минути, а от подводница – около 15, след като президентът вземе окончателно решение.
