На 24 декември се събираме със семейството си, за да отбележим Бъдни вечер. Това е името, което е останало като най-използвано за празника, но той се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа, Мали Божич, Детешка Коледа или Наядка. Това е и денят преди Рожество Христово, който е сред най-важните и почитани семейни празници.

На днешния ден приключват 40-дневните коледни пости, започнали миналия месец – на 15-ти ноември. Традицията повелява вечерта цялото семейство да се събере на отрупана изцяло с постни ястия трапеза. Броят им трябва задължително да бъде нечетен. Най-често домакинята приговя или 7, или 9 ястия, съответно заради дните от седмицата и месеците от бременността на жените. В някои български райони пък се поставят 11 или 12, заради броя на месеците в годината.

Сърми, чушки, варено жито, ошав, мед, тиквена баница и пита са ястията, които традиционно се приготвят на Бъдни вечер. А напитката, която ги придружава, е вино. Всяко от тези постни ястия носи важна символика, особено обредният хляб, който може да бъде три вида, според това на какво е посетен: на селските занаяти, на коледарите или на Коледа. Най-религиозните домакини ги месят пеейки песни и изпълнявайки определени ритуали. Каденето с тамян на отрупаната трапеза, стаите в дома и целия двор преди сядане също е един от тях – прави се от най-възрастния. Така нечистите сили и злините ще стоят далеч от дома, според народните поверия.

Преди разчупване на питата на Бъдни вечер от стопанина на дома, се произнася молитва. За здраве в някои краища на България питката се пъха в дрян, преди да бъде разчупена и раздадена на членовете на семейството. Ако в дома има икона на Богородица, първото парче от хляба се оставя пред нея. А на който се падне паричката, поставена в него – ще има най-голям късмет от всички в дома.

Накрая на вечерта трапезата не се раздига – иначе късметът ще избяга. Според вярванията през нощта починалите идват, за да се нагостят.