Българската православна църква измести с един ден празнуването на Игнажден. Така тази година го отбелязваме не на 20-ти, както досега, а на 19-ти декември. С него се дава и начало и на Коледните празници.

Причината за изместването е, че 20-ти декември тази година се пада в неделя и по този начин празникът би съвпаднал с честването на Предпразненство на Рождество Христово (неделята преди Рождеството).

Празникът е посветен на Св. Игнатий Богоносец – вторият епископ на Антиохийската църква. Той е бил ученик на св. апостол Йоан Богослов, а прозвището „Богоносец“ идва от предание, че той е бил детето, което Иисус Христос е посочил и прегърнал, когато апостолите са спорили за първенство.

Първата Коледна вечеря в Източна България се сервира именно на този ден, като трапезата задължително е изцяло постна. Този ден се нарича още Млада година, Млад месец, Нов ден, Полазовден или Полаз и е свързан със зимното слънцестоене.

Наричан е Полаз заради характерния обичай „полазване“ – каква ще бъде следващата година на стопаните на една къща, зависи от това кой ще бъде нейният пръв гост за деня. Съответно ако е добър „сполезът“ (гостът) – ще има благоденствие и успех в къщата.

На днешния ден не трябва нищо от къщата да се изнася или да се дава или иска на заем. По време на вечеря не бива да се става от трапезата – иначе кокошките ще спрат да мътят. За да не се заплитат червата им, не бива днес да се шие и плете. Боб не се вари в къщата, за да няма градушка. Също и не се пере, тъй като, според поверието, това ще донесе болест.

Ако времето на Игнажден е ясно – ще има суша през април, а ако вали – плодородие. Ако вали сняг или е облачно, това е добър знак за реколтата. А по следващите 12 дни на декември можем да тълкуваме какво ще е времето през 12-те месеца на следващата година.