Разликата между добре организира- ните атаки на „Ислямска държава“ и на- паденията на „самотни ловци“ става все по-малка. Става все по-трудно да пред- виждаме какви са последствията и къде ще падне следващия удар. След подооб- ни атаки като в Ница и Мюнхен, трябват отговори. Изискване да разберем какво е нужно, за да се предпазим в бъдеще и как да се справим с последствията от терора. Каква е била тяхната мотивация? Има ли връзка с някаква определена индивиду- алност? Как убиецът е взел решението да отнема животи? Тази нужда да разберем не е някакъв нов феномен, въпреки че с новите , мо- дерни медии се хвърля нова перспектива. Белите хора, които купуват пушки и стрелят в заведения за бързоо хранене или в кина, са категоризирани като „са- мотни ловци“. И винаги фокусът пада върху техните психологически и социал- ни проблеми. А тези от мюсюлманското вероизповедение винаги попадат под друга категория „терористи“.
Но когато става въпрос за атаки като тези в Орлан- до, Ница или Мюнхен, разделението вече става много трудно. При атаките в Орландо и Ница се на- мери връзка с „Ислямска държава“, до- като при младежа, убил девет човека в Мюнхен причината бяха сериозни пси- хически проблеми на извършителя. Той бил върл почитател на Андерш Брейвик, убил преди 5 години 77 души в Норве- гия и също така разучвал касапниците „амок“ - тогава когато в състояние на афект разстрелваш десетки души. Част от проблема е че очакваме да видим в подобни атаки, особено в тези, инсперирани от джихадистки мотиви, някои атрибути.Винаги търсим дока- зателства като например публикации, свързани с тероризъм във „Фейсбук“, доказателства за контакти с „Ислямска държава“ или някакво радикализиране. Очаква се да види някакъв път към фа- натизиране или доказателство за члену- ване в група. Трябва да има някакво ясно оправдание на действията. Това е моделът от 9/11 в Америка и атаката на „Ал Кайда“ срещу Кули- те-близнаци: насилието бе провокирано от определена цел, а атаката бе дълго вре- ме планирана. Тогава изминатият път бе много ясен: имаше вербувани индивиду алности , пътували до определени лагери за обучение, замразени клетки и военни зони, използвани за укритие и склади- ране на оръжие.
Сега, обаче, всичко изглежда различно. Ключова иновация при атаките на „Ислямска държава“ бе използването на всякакви методи – от коли-бомби, през автобуси до куфари с взривни устройства на летища. Всички последователи на групировката бяха призовани от нейния лидер да използват във войната всички налични средства. Нещата изглеждат като „мятайте телата“, а не толкова като добре и дълго време планирани. И докато „Ислямска държава“ е орга- низирана на места, където е силна, гру- пата също така е способна да разполага клетки и на по-отдалечени места, също така е разпознаваема по това, че разширява обхвата на атенатите. Крайната цел е достигане на колкото се може по-голяма смъртност. Една от най-важните точки, които повечето хора изпускат, е че за ИД няма особено значение каква е точно е връзка- та с тях: твърди, се че новите „войници“ са повече объркани, млади хора отколкото религиозни фанатици. Това, което има значение е самият акт и неговата крайна цел да плаши и тероризира, да подтиска и да разделя – и да се разбере, че атаката е била вдъхновена от ИД.
Проблемът на западните правителства и сили за сигурност е че независимо, че всичко това, което се знае е разбираемо и познато, това е трудно приложимо за уплашеното население, за което подоб- ни становища са напълно безсмислени. Също така е рисков аргумент. Да кажеш, че „Радикализацията“ може да е в ръце на хора като Доналд Тръмп, който представя всички мюсюлмани за престъпници. Че има политическо измерение на това как- во значи прилагане на закона и че трябва да говорим за индивидуалисти, които търсят модел за подражение или привличане от някоя идеология, за да намерят смисъл на живота си.
Ако има някой па- ралел, който трябва да се направи, и това сравнение го правим много внимателно – то трябва да бъде направено в някои от инцидентите, които бяха възникнали по време на „интифадата с нож“ в окупираните израелски територии, когато с нож бяха намушкани 211 наръгания на изра- елци и палестинци. И не е трудно да се сетим, че голяма част от хората, замесени в тези нападения тогава бяха хора с лични проблеми за които насилието, наранява- нето на други хора, придаваше значение на техния живот и в крайна сметка смърт. И тогава отново общото между всички нападения беше липсата на предупреждение и липса на принадлежност към някоя група. Това, за което трябва да внимаваме е при даването на фундементални обяснения на събитията.
Нека си припомним, че самият френски министър на вътрешни- те работи обяви, че няма доказателства за връзка между нападателя в Ница и ИД. Няма връзка между организацията и мла- дежът с двойно гражданство от Мюнхен. Но какво ако идеята за радикализация по изначало е безмислена и това, кое- то стои зад атаките да е нещо по-вяло, по-бледо, по-неясно и по-емоционално ? Какво става когато една нестабилна личност – отдадена на манията си за величие и грандоманство – вземе назаем идеята за „Джихад“ и масова смърт, просто за- щото не притежава свои лични идеи?
