На 23 юни британските граждани избраха страната им да напусне Европейския съюз и да поеме по свой път. През следващите дни хората, гласували в противоположната посока, поставиха началото на подписка за втори референдум, в която се включиха и такива, гласували за "Брекзит". В крайна сметка се оказва, че исканията за второ допитване едва ли ще бъдат уважени. Може би обаче няма да бъдат зачетени и резултатите от първия.
Какво ще се случи, предстои да видим през следващите няколко месеца. Теориите, според които "Брекзит" просто няма как да се случи обаче, продължават да валят. Според Financial Times, цитиран от economic.bg, причините за това са три.
1. Референдумът никога не е бил законово обвързващ. Той има слабо законово значение, за разлика от политическото. Според Financial Times, подобно обществено допитване е просто едно "величествено упражнение по консултиране". Самото решение ще бъде взето после, но като отделен акт. Това е и предвиденото действие спрямо Член 50 от Лисабонския договор, отнасящ се за държавите, желаещи да напуснат ЕС. И самото отлагане на отварянето на този член първо от премиера Дейвид Камерън, а после вероятно и от наследника му, означава, че "Брекзит" може да бъде отлаган толкова дълго, че той дори да не се състои.
2. Ако изборите за нов премиер и лидер на Консервативната партия не бъдат спечелени от убеден привърженик на "Брекзит", съществува голяма вероятност правителството да предприеме три стъпки, с които да забави още повече процеса около излизането от ЕС с надеждата това така и да не се случи. Първата беше отказът на премиера Дейвид Камерън да започне разговори около Член 50 и проточването около избирането на нов премиер, който да го направи. Втората ще бъде направена, когато правителството обяви, че подобно решение се нуждае от някакво гласуване в парламента (решение, предложение или позиция). Малко са привържениците на "Брекзит" сред депутатите и лордовете, което също ще усложни процеса. И третата - предложение за предварителни условия преди действията около напускането на ЕС.
3. Претендентите за лидерския пост сред консерваторите, като например вътрешният министър Тереза Мей, използват думи като "правилно време" и че всичко ще се случи тогава, когато нещата "са добри и готови". Очаква се тази неяснота да прерасне в още по-формално говорене, което е и подходът на всяко отговорно правителство преди предприемането на толкова важно решение.
