Две седмици след убийството на Джо Кокс, депутат от Лейбъристката партия, Великобритания все още е в шок. Отминалите дни бяха изпълнени със съкрушителна болка от страна на нейните близки и роднини, но и от нестихващи въпроси защо това сполетя точно нея. Кокс си отиде малко преди да навърши 42 години, оставяйки съпруга си и двете си невръстни деца. Нейният живот, изпълнен с мисъл и грижа за околните, беше отнет по особено жесток начин от човек, изпълнен с омраза. Несправедливостта, срещу която самата тя се е борила през цялата си кариера и до последния си дъх, се обърна срещу нея и буквално й забоде нож, за да покаже колко по-силна е от човешката воля за промяна. 

Хелън Джоан Кокс (наричана Джо) беше убита от 52-годишния Томъс Меър на 16 юни в района на градската библиотека в Бирстал, Западен Йоркшир около 12:53 ч. местно време. Тогава тя е приключила среща с граждани от избирателния си район Батли и Спен, за който отговаря от месец май 2015 г. Меър я причаква и успява да я простреля няколко пъти, след което се приближава до нея и я намушква с 30-сантиметров нож. Всичко това се случило толкова бързо, че никой от очевидците не успява да реагира, освен един пенсионер, който също е ранен. Убиецът побягва и малко по-късно е заловен в същия район. През това време Кокс умира от раните си.

Стотици хиляди британци, сред които политици, видни обществени фигури и обикновени граждани, бяха шокирани от случилото се и не спираха да си задават въпроса: „Защо?”. До момента точният мотив за престъплението остава неясен. Но посланията, които Кокс оставя след себе си, са по-ясни от всякога.

Колегите на Джо Кокс от Лейбъристката партия я описват като „една от най-ярките млади звезди” сред тях. Като „изгряваща звезда на политическата сцена” я определи и Хилари Клинтън, дамата, която се бори за титлата президент на САЩ. 

Преди да влезе в парламента, младата парламентаристка е била председател на хуманитарна организация в Оксфам и често е контактувала с бившите си колеги дори и след избирането си за Батли и Спен. Усилията й са били насочени в това да се помогне повече на сирийските бежанци във Великобритания, както и на хората, останали в Сирия. Тя често помагала на мигрантите в Йоркшир и участвала в множество дебати, в които е изразявала твърдото си мнение, че британското правителство трябва да използва влиянието си и да се намеси по-активно в конфликта в Сирия, за да помогне за разрешаването му. През последните дни от живота си е подготвяла и доклад, свързан с ислямофобията и опасността от агресивния национализъм, заедно с организацията „Тел Мама”, следяща за насилието над мюсюлманите в Обединеното кралство.

Джо Кокс е била твърд привърженик на идеята Великобритания да остане в Европейския съюз. Последното й послание, което е написала четири дни преди смъртта си, всъщност е предупреждение срещу нещо, което самата тя определя като „увъртане” около въпроса за имиграцията в дебатите „за” или „против” оставане в ЕС. Кокс, която е смятана за един от най-силните гласове на сирийските бежанци, е отворила въпроса за „легитимните притеснения” около миграцията, за да обясни защо евентуалният сценарии за „Брекзит” не би могъл да ги разреши.

По думите на покойната лейбъристка, целта на кампанията „за” оставане в съюза е да се потърси възможно най-либералният подход към проблема с мигрантите извън Европейския съюз, а другата кампания цели да влоши ситуацията с твърде краен и дързък. В последното си писмено изявление, Кокс защитава не само мигрантите от държави извън Европа, но и европейските, изтъквайки техния значителен принос за Великобритания. Тя цитира официални данни, според които мигрантите от Европа са допринесли с 20 милиарда британски лири за икономиката на страната, което е значително по-голяма сума, отколкото тази, която са взели общо като социални помощи. Нейното мнение е било тези пари да бъдат насочени към едни от най-важните сфери в страната – образование и здравеопазване. Сфери, към които чужденците от Европа също са допринесли, при това значително. 

„Не можем да допуснем гласоподавателите да се хванат в капана, който се крие зад твърденията, че само чрез напускане на ЕС страната ще се справи с проблемите на миграционната криза”, пише Кокс, допълвайки, че последиците за икономиката на Великобритания ще бъдат катастрофални, ако се забрани свободното придвижване на хората. 

„Ако останем в Европейския съюз, можем да направим много повече, за да насочим влиянието на миграцията в положителна за самите нас насока. Много рядко се съгласявам напълно с министър-председателя Дейвид Камерън, но в този случай той е напълно прав: ще се чувстваме по-силни, по-сигурни и по-добре, ако останем в ЕС!”

Това са последните думи на Кокс, свързани с референдума, решаващ съдбата на Великобритания. От тях личи, че тя е защитавала правата на мигрантите до последния си дъх, използвайки статистически данни, за да изтъкне ползите за страната от тяхното присъствие. 

След новината за смъртта на Джо Кокс и двата лагера „за” и „против” оставане в ЕС прекратиха временно агитационните си кампании. Хора от цялата страна се събраха на паметни шествия в нейна чест, а навръх рождения й ден (22 юни), когато трябваше да навърши 42 години, стотици британци се събраха на площад „Трафалгар” в Лондон, за да почетат отново паметта й. Там присъстваха и нейните роднини, както и съпругът й Брендън Кокс, заедно с невръстните им деца.

Няколко дни след смъртта на съпругата си, Брендън Кокс, който също е политик, изказа мислите си от случилото се в откровено телевизионно интервю.

„Тя беше човек, който имаше много силни и твърди политически възгледи. Мисля, че загина именно заради тях. Вярвам, че тя би застанала зад тези възгледи и сега, след смъртта си, точно както правеше, когато беше жива. Със сигурност бих искал да продължа да се боря за наследството й, както и за това, в което тя вярваше така упорито. Нейните възгледи бяха това, което беше и самата тя. Тя изгуби живота си заради тях и именно заради това трябва да продължим да се борим за тяхното изпълнение. Мисля, че тя беше много притеснена от факта, че хората все по-често заемаха крайни позиции, че не си помагаха взаимно, не се интересуваха от важни проблеми – всичко това беше немислимо за нея. Тя беше невероятно добра, истински топъл човек, изпълнен с любов. Тя просто искаше да направи промяна. Тя беше типа човек, с когото всеки би искал да прекара остатъка от живота си.”

Джо Кокс действително успя да направи промяна в желаната от нея насока и след смъртта си. В деня на убийството й нейните близки обявиха началото на благотворителна кампания в нейна памет, която е създадена с цел да помогне във всяка област, която й е била на сърце. Само седмица след фаталната дата, кампанията достигна невиждан до момента рекорд по събрани средства – 1 милион британски лири.

По думите на Брендън Кокс, най-голямото желание на покойната му съпруга би било Великобритания да се обедини и да се бори срещу омразата, която всъщност погуби и самата нея.