В новия брой на печатното ни издание „Новини Лондон“, което вече е достъпно във всичките по-добри български магазини и заведения във Великобритания, направихме допитване за „Брекзит“ като събрахме най-разнообразни позиции и мнения по въпроса. Предлагаме ви едно от тях, което идва от майката на 10-годишно момиченце, което живее и учи в Лондон. Вярваме, че ще ви бъде интересна една малко по-различна гледна точка. А, това, в ситуация като тази, винаги е полезно.

“Aren't you British?”

Въпрос който 10 годишно момиченце с почуда задава на най-добрата си приятелка в петък сутрин, в училищния двор.

Причината? Току що обявеното излизане на Англия от ЕС. В училищния двор кипи от емоции и приглушени разговори, гневни родители святкат с погледи евентуалните ' против' , а те тайничко потриват ръце и любезно се усмихват- както всяка сутрин междувпрочем. Децата, огледало на родителите си оживено говорят за случилото се. Говорят, и за първи път осъзнават, че

някои от тях не са British. Дори собственото ми дете ме попита паникьосано в петък сутрин " Мамо, ние British ли сме?" Преди месец в училището имаше международна вечер, време за отпразнуване на мултикултурното ни наследство. Родителите, и тези IN и онези OUT, с охота си похапват от чуждоземската кухня и споделят колко е хубаво, че сме едно голямо семейство. Само броени дни след това, децата им до вчера възприемащи се като едно цяло, една душа, едно училище ( на това ги учат ), разбират, че не са едно цяло, не са една душа, не са едно училище . Става ясно, че някои са British , други не! Смут и объркване! Ама как така, нали бяхме едно? Някои деца дори твърдяха, че не може Англия просто така да си тръгне - това не е честно и със сигурност не са ги учили на това в училище! В училище са ги учили, че са едно без значение на цвят, произход, и националност, че трябва да споделят, да работят заедно, да са екип и най- вече да се приемат.

Ха сега иди обяснявай! “

Коментар на  Невяна Ценкова, интериорен дизайнер, живее в Лондон от 10 години