От ученическите си години всички помним трогателната история на Емилиян Станев за малкото лисиче Чернишка, прогонено от родното си леговище и принуде- но само да се грижи за прехраната си в града при хората. Гледката на едно такова диво животно да се разхожда спокойно по улици, паркове и градинки обаче, отдавна е нещо съвсем обичайно за Лондон. И макар да е космополитен град, приютил хиляди различни общности, някак остава доста странен фактът, че съществата с рунтави опашки и не много приятна миризма някак са се слели с пейзажа. А присъствието им не изненадва никого. Наскоро имах „честта“ да се срещна от близо с една представителка на лисичето семейство, която преспокойно се разхождаше из двора ми, без ни най-малко да се притеснява от факта, че съм там. Общо взето държанието й с положителност може да се сведе до това на невъзпитан домашен любимец. Преодолявайки шока си от тези близки срещи от третия вид, се замислих как се е стигнало до момента, в който това иначе агресивно горско животно се е адаптирало до такава степен в градската среда на британската столица. И попаднах на някои доста интересни факти за Кума Лисите на Острова. И отношението на англичаните към тях. Според данни на различни източници между 10 и 30 хиляди представители на този вид живеят в огромния град, променили обичай- ното си меню от пилета и зайчета, с боклуци и остатъци от храна в кофите. Дошли от селските райони на страната, където често са цел на ловни хайки, лисиците бързо са намерили своето място в Лондон, а с темпото, с което се множат, според проучвания, само през следващата година броят им ще е почти петорно нараснал. Част от лондончани смятат, че лисиците са твърде много и създават безпорядък. Една лисица бе намерена да спи в шкафче в сградата на парламента, а според публикации - други проникнали в Бъкингамския дворец, убивайки някои от розовите птици фламинго на кралица Елизабет II. И макар привидно да сеят смут и да предизвикват по-скоро неприязън с поведението и миризмата си, оказва се, че над 80 процента от жителите на британската столица всъщност намират лисиците за доста симпатични. И не само – оставят им храна, вода и дори им се радват, както биха го правили с някое бездомно куче, например. „Почти няма ден, през който да не съм се натъкнал на някоя от тези твари. Освен непри- ятната миризма, са ми откровено противни с начина, по който се хранят с най-големите боклуци. Ровят в кофите, или просто си ходят по улиците напред- назад, изключително неприятна гледка, особено, ако си седнал в някои изискан ресторант, погледнеш навън и видиш някоя от тях“, разказва един от жителите на ценралния лондонски квартал Сохо. Според него женските лисици имат неприятния навик да вият кръвосмразяващо през размножителния си период. „Някои хора се оплакват, че не могат да спят през нощта от това. Освен всичко стават и много по-агресив- ни. Имам приятел, чието куче, порода пекинез, беше нападнат от разярена лисица в собствения им двор, току що родила малките си. Абсолютно безобразие. Горкото същество загуби едното си око. Нещо трябва да се направи и то скоро“, категоричен е той. Лондончани се притесняват не на шега за домашните си животни, твърдейки, тъй като е абсолютен факт, че лисиците често нападат котки и кучета. Най-застрашени са домашни- те зайци, особено ако са оставени без надзор в градините, казва ветеринарят Дейв Никълс. Той твърди, че е виждал зайци с нахапани уши от лисици, опитали се да ги хванат през портите. Според него лисиците и котките се опитват да се държат на разстояние едни от други. Главната заплаха за кучетата е от крастата, която е обичайна сред градските лисици. Освен това не трябва да се забравя, че лисицата е единственото животно, което може да зарази кучето с бяс и макар да е ваксинирано, няма сто процентова гаранция, че няма да го прихване. Обезпокояващо е и че в последните години има съобщения за лисици, проникнали в къщите и ухапали малки деца. „Трябва да се помни, че лисиците ядат мърша, така че инстинктивно търсят най-лесния начин да се нахранят - най-често преравяйки кофите за боклук за остатъци", добавя ветеринарят. Затова пък средната продължителност на живота на градските лисици е 15 месеца. Все повече стопани на къщи вземат мерки да отблъснат лисиците чрез силни репеленти или устройства, които включват градинските маркучи при приближаването на животно. Друга опция е отстрелването на лисиците. Тъй като местните власти нямат задължението да контролират броя им, някои от лондончани наемат частни експерти, които да убиват животните. Интересен факт е обаче, че за да имаш правото да правиш това, ти е необходим специален лиценз. А в момента само двама души в цял Лондон го притежават. Въздушните пушки също донякъде решават проблема, макар че при по-напористите представители на този вид, това рядко помага, а по-скоро е временно решение. Много от англичаните, които традиционно обичат животните, са против подобни практики. Сред тях са, разбира се, и неправителствените организации за опазване и защита на животните. Марк Симпсън от Лондонския тръст за за- щита на дивите животни казва, че лисиците са важна част от екологията на града и трябва да бъдат толерирани. „Много хора изпитват удо- волствие да виждат наистина диво животно в махалата си", твърди той. Според него тези, които не желаят да виждат лисици наоколо, трябва да премахнат всичко, което би ги привлякло и да ограничат достъпа до къщите си, като запълнят дупките в оградите си. Миналата година Англия забрани със закон традиционния лов на лисици със сюрии от ловджийски кучета - може би в опит да ги задър- жи в провинцията. Малка крачка към опита чернишките да се върнат обратно в гората. А докато това се случи един ден, ще имаме възможността да им се наслаждаваме на воля. И по възможност, поне що се отнася до мен, от безопасно разстояние.