Какво ще се случи след брекзит в икономически план? Вече валят много прогнози, но истината е, че яснота няма. Нека първо изчакаме да слегне прахът и тогава да се опитаме, за да намалим щетите, заяви финансовият министър Волфганг Шойбле. От излизането на Великобритания от ЕС трябва да направим възможно най-доброто, подчерта той. Германия вече е изчислила колко точно ще й струва брекзит. По 700 евро годишно ще трябва да плати повече всеки германец, за да изравни загубата от оттеглянето на третия по големина вносител в европейски бюджет, загубите за икономиката на Германия и намаляването на субсидиите. България също ще трябва да увеличи вноските и да получава по-малко от еврофондовете.
Всъщност не може да се каже, че има дефицит на проучвания, изчисления и студии за последствията от излизането на Лондон от общността. Независимо дали те подкрепят или критикуват решението за брекзит, едно от общите им заключения е, че икономиката на острова ще пострада, тъй като излизането от ЕС ще е най-скъпо именно за британците. Половината от британското производство се изнася в страни от ЕС, а малко над 50% от вноса е от ЕС. Това означава, че промяната на условията за търговия сега ще предизвика известен хаос и проблеми. Очаква се с излизането им от общността производството да се срине с 14%, което според изчисленията на фондация „Бертелсман” означава 300 милиарда евро.
Какво точно ще се промени още засега е трудно да се прогнозира, тъй като това ще бъде предмет на преговорите между Лондон и ЕС в следващите 2 години. Член 50 на европейските договори предвижда двегодишен срок за окончателното напускане на общността, в рамките на тези две години се договарят условията. Има възможност обаче този срок да се удължава. Според британската консултантска фирма „Глобъл кансъл” фазата на несигурност ще трае поне 10 години, а вероятно и повече. Как ще приключи този процес зависи и от ЕС. Ако Брюксел реши да е твърд и да изолира Великобритания от общността, катастрофалният сценарий за срив от 14% на икономиката й ще се сбъдне. Ако обаче Европа реши да прави компромиси и да изгради отношения с Великобритания като с Швейцария, брекзитът може да струва не 300, а само 14 милиарда.
Британците имат интерес да водят преговорите, така че техните фирми да не губят пълен достъп до вътрешния пазар. Интерес европейските фирми да не губят достъп до британския пазар има и ЕС. „Твърде възможно е да се стигне до сключване на някакъв вид споразумение за свободна търговия”, смята Ролф Ведер от университета в базел. Още по-голям ще е проблемът със свободата на услугите, което бе важно предимство за финансовия център в Лондон. „ЕС ще внимава много да не е прекалено любезен с Лондон, за да не окуражи и други държави да напускат”, смята Ведер. Междувременно брекзит разклати борсите, като паундът падна на рекордно ниско за последните 31 години ниво и стигна до 1,3229 долара. Това са 11% срив. Банк ъф Ингланд обяви, че ще направи всичко възможно, за да осигури стабилност. От ситуацията спечели японската йена, тъй като тя се смята за сигурен пристан в кризисни времена. Един долар вече струва по-малко от 100 йени – по-точно 99,02 йени. По същата причина се увеличи стойността и на швейцарския франк.
