През изминалата година и особено в разгара на дебатите „за” или „против” оставането на Великобритания в ЕС, темата за мигрантите е особено деликатна. Голяма част от британците не са настроени положително не само към бежанците, но и към чужденците, дошли от друга европейска страна. Все по-често се повдига темата за това как мигрантите от ЕС са нахлули във Великобритания, за да се възползват от социалните помощи и да изкарат „лесни пари” на гърба на британския данъкоплатец. На показ се излага и твърдението, че тези хора с нищо не допринасят за развитието на страната и дори пречат на гражданите, които „по право” трябва да имат привилегии, защото са се родили там. Така мигрантите от ЕС взимат хляба на „чистокръвните” и междувременно развалят реномето на нацията. 

Подобни доводи често са използвани от политиците, които искат Великобритания да излезе от Европейския съюз. Те привличат привърженици към своя лагер с твърденията си, че ако страната не е членка, напливът на мигранти ще бъде в пъти по-малък, тъй като пребиваването им ще бъде затруднено. Освен това те изтъкват факта, че подобен сценарий ще бъде благотворен за британската нация, за нейното развитие и бъдеще. Но дали е така?

Мигрантите, дошли от държави, които са членки на ЕС, също са допринесли за развитието на страната, при това в една от най-важните сфери. Ново проучване сочи, че британските училища, в които учат голям брой деца, родени в друга държава от ЕС, показват по-добри резултати в сравнение с тези, които са посещавани предимно от британчета. 

В периода между 2011 и 2015 г. броят на учениците във Великобритания, които са дошли от друга европейска държава, е нараснал с 1.2%. Много мигранти обаче предпочитат да запишат децата си в учебни заведения, които вече са посещавани от деца на други хора като тях. Ето защо в някои конкретни училища за същия период се наблюдава нарастване броя на мигрантските деца с цели 30%, и именно това са местата, където са регистрирани най-добрите ученически резултати. 

Проучването, което наскоро беше публикувано в британското издание The Independent, беше предшествано от още едно, което е също толкова показателно – че британските ученици изостават в училище и са изпреварени от своите съученици от „етническите малцинства”. Това доведе и до размисли за това доколко родителите на тези деца се интересуват и следят техните резултати и доколко е важен за тях техният академичен успех. 

Д-р Тимо Хани, който стои в основата на проучванията, уточнява, че за целите им са използвани данни от над 20 000 училища в цяла Великобритания. Те са показали, че онези учебни заведения, където учат по-голям брой деца на мигранти от ЕС, са с повече отличници, отколкото останалите, в които броят им е по-малък. Д-р Хани допълва, че резултатите са особено показателни за влиянието на европейската мигранция върху образователната сфера и подчертава, че това трябва да се вземе предвид от всеки, който смята да гласува на референдума на 23 юни. 

Точният брой на децата на мигранти от ЕС не е посочен в доклада от проучването. Резултатите сочат, че най-много такива ученици има в Лондон, Питърбъро, Линкълншър и Норфолк. Най-голямо разнообразие, очаквано, е установено в столичните училища, които са посещавани от ученици от всякакви етноси. 

„Фактът, че тези ученици се справят по-добре от своите британски връстници, на пръв поглед е изненадващ”, пише в доклада. „Защо училищата с голям брой деца от чужбина, повечето от които вероятно са научили друг език/езици, преди да се докоснат до английския, са с по-добри резултати от онези, при които английският език е майчин?”

Д-р Хани има теория по въпроса. Той смята, че тази пропаст вероятно се е получила защото тези деца идват от семейства, които ценят повече образованието, в сравнение с британците. 

„Повечето европейци ценят образованието. Родителите, които искат добра реализация за децата си в чуждата страна, вярват, че английският език е от основно значение за това и полагат повече старание, следейки учебните им занимания. Ето защо се получава така, че дори когато английският не е майчин език за тези ученици, те се справят по-добре, защото упорито се опитват да се адаптират и да достигнат високо ниво в училище”, смята д-р Хани.

Проучването извежда на преден план още един любопитен факт – че това е тенденция, която е най-характерна за Лондон. Д-р Хани е развил две хипотези по въпроса.

„Първата ми хипотеза е, че Лондон е мястото, където тези деца могат най-лесно да се адаптират, заради етническото разнообразие в училищата. Там „различните” като тях са най-много, а през последните години са нараснали още повече. Може би Лондон, по една или друга причина, предлага най-добрата среда за такива ученици. Другата ми хипотеза е свързана с това, че в столицата учат повече деца на мигранти, които са успели да се реализират именно там, благодарение на образованието си. Самият аз съм син на полски мигрант, съпруг съм на мигрант от Япония и съм бил мигрант. Затова не е изненадващо, че подкрепям хората, които са дошли тук, защото са заслужили и защото имат право да изберат своето място в света.”

Д-р Хани все пак уточнява, че основната цел на изследването му е била да анализира числа, които обективно да покажат каква е реалната ситуация. И тя е, че голяма част от мигрантите от ЕС са заслужили мястото си на Острова и че се стараят тяхното семейство да стане пълноценна част от британското общество.