От години вече абитуриентските балове се превръщат не просто в кич и демонстрация на парвенющина, но и в истинско ценностно бедствие, в парад на духовни недоимъци, за които сякаш не сме и късогледи, а направо слепи. Абитуриентски балове - така се нарича истерията, която идва след зрелостните изпити. Винаги. А а в трета серия задължител- но следват избраните бисери от матурите по български език и литература.

От години гледаме този сериал, с който по своеобразен начин унижаваме, подценяваме и сочим с пръст децата си за „провинения“, които са главно наши - на възрастните и на родителите, демонстриращи криворазбрана обич; на обществото, утвърдило криворазбрани норми за поведение, просперитет и успех; на повечето медии, съпричастни към тези норми в жълтия си размах и преследване на тираж.

Пропуснатото си казва думата

Кой научи децата да се обличат с вкус, за да се подиграваме на облеклото им, на вулгарността и кича в него? Хайлайфните плеймейтки, фолкаджийките, мутресите и папарачките, които непрекъснато биват натрапвани във фокуса на вниманието ни? Кой изобщо ги учи на социално поведение, на битова и всекидневна култура на общуване, кой ги възпитава в случай, че първите седем години са „безхаберен пропуск“, откъде те усвояват правилна ценностна система в свят, разтърбушен от насилие, социална непредвидимост, липса на утвърдена обществена и професионална йерархия и несправедли- вости?

Имането, стремежът към него, примамливостта да си сред имащите и изобщо целият потребителски бяс, рекламно наплевател- ство и невъзможно изобилие се плискат в не- укрепналите души, заливат ги и ги подмам- ват, дават наклон на живота им, както биха се изразили те. За моженето и знанието изобщо не става дума. Не е зле, покрай толкова ре- форми в средното образование, някой да се замисли за въвеждането на „практически“ уроци, в които децата да усвояват основополагащи социални умения и правила за обществено поведение, да научават кое е до- пустимото и недопустимото в публичността.

За зрелостта на родителите и обществото

Очевидно е, че за възпитанието вече не може да се разчита само на семейството. Тъкмо покрай абитуриентските балове масово се разгръщат комплексите и парвенющината на „родителските тела“, наемат се ресторанти, чието меню включва чак и наргилета, плащат се баснословни цени за лимузини, теглят се кредити, подаряват се силиконови подобре- ния, поръчват се неправдоподобни тоалети – има нещо безмозъчно в липсата на мярка, в мащабите на този крещящ провинциали- зъм. Мои познати дори организираха десе- тина реда публикация за дъщеря си, пълна с фалш, лъжи и нашенска светскост в някакво „хайлайфско“ изданийце, просто да се втре- щиш дали си в ХХІ век, в Гоголев разказ или в „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников...

Не може ли тъкмо балът, влизането в зре- лостта, да станат прагът, отвъд който да въведем или изпратим децата си към някакъв по-голям смисъл, като родители да им дадем пример за мярка, милосърдие, социално съп- ричастие, висок вкус? Или още по-просто – за здрав разум и ценностен порядък. 

Източник: "Дойче Веле"