Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Владо Пенев заседна в асансьор в Сиатъл

Вижте какво е преживял един от най-обичаните родни актьори зад граница

Публикувана: 28 May 2016 18:42
Обновена: 23 Nov 2024 19:41
Прочетена: 1338
Владо Пенев заседна в асансьор в Сиатъл
Да се качиш на небостъргач, за да видиш от високо уникалната гледка от Сиатъл, а после да те спасяват 45 мин от заседнал асансьор. Това е една от случките, които един от най-известните ни актьори Владо Пенев няма да забрави скоро, съобщава „24 часа”.Преди няколко дни той и колежката му Силвия Лулчева се върнаха от едномесечно турне в САЩ и Канада. Там в 11 града те играха уникално смешната комедия “Дуети”, а и успяха да разгледат най-известните забележителности. В предпоследния ден от престоя си зад граница, часове преди да изиграят постановката пред българска публика в Сиатъл, те се качват на върха на много висока сграда, за да се полюбуват на гледката.
 
Оказва се обаче, че нищо не могат да видят заради лошото време - заради облаците градът е като в мъгла. До върха се отива с два асансьора - единият стига до средата на сградата, а другият ги отвежда до най-високата ѝ точка. Когато слизат надолу, придвижването е същото. „От единия асансьор после се прехвърлихме на другия. И както си вървеше, изведнъж издаде странен звук и спря. А там няма как да дойде спасителна група и да те извади, защото има само надолу и нагоре, няма междинни етажи”, разказва Владо Пенев. В кабината той е със Силвия Лулчева и жената, която ги развежда в града.
 
Без да се паникьосват, те сигнализират, че са заседнали, и чакат да видят какво ще се случи. “Не ми стана приятно, като си представих как трябва да ни измъкнат”, допълва актьорът. За щастие, в този момент телефонът му звъни - Ваня Цветкова иска да види как е и докато двамата говорят, хората от сградата свалят много бавно кабината на асансьора до първия етаж. А от случката им остава само споменът.
 
Пенев и Лулчева заминават за САЩ на 22 април, седмица преди първото им представление зад океана. Сами решават да отидат по-рано, за да имат време да свикнат - все пак там има 10 часа разлика. В Америка първата им спирка след 13-часов полет е Лас Вегас. Там от години живее Ваня Цветкова, която от дълго време кани Пенев да ѝ иде на гости, а той все не успява заради многото ангажименти.
 
С Ваня Цветкова в Лас Вегас долу. Горе двамата играят в постановка преди години. Двамата се познават още отпреди да учат във ВИТИЗ и досега са си близки приятели. Всъщност Цветкова е човекът, който ги посреща от летището, а после развежда Пенев и Лулчева по забележителностите на града.
 
„Играхме и в казино, но един път, защото съм си внушил, че съм податлив на пороци, а и нямам никакъв късмет. Знам, че всичко в живота не се постига със случаен късмет. На мен ми се случват хубави неща, когато много работя или когато жертвам нещо от комфорта и уюта си”, разказва Пенев. Той не е особено впечатлен в Лас Вегас, защото за него всичко в града е имитация на нещо - на природна забележителност или на европейски или африкански град. Със Силвия Лулчева се настаняват в един от най-известните хотели в града – „Луксор”, който прилича на пирамида и има пластмасов сфинкс отпред. “Срещу нас беше хотел „Париж”, пред който има изкуствена Айфелова кула и Триумфална арка, пак направени от пластмаса или талашит - всичко е имитация, но е интересно, че самите американци се отнасят към това като към самата истина”, обяснява Владо Пенев.
 
С колежките си обикалят и покрайнините на Вегас, снимат се в пустинята, а малко след това хваща самолета със Силвия Лулчева към Сан Франциско. Градът също не е част от турнето, но той лично много държи да го види. „Това е място с култура, със собствен облик, различен от средностатистическия американски град и наистина се чувствах много добре в него”, обяснява Пенев. А след това се отправят към първите спирки от турнето си - Детройт и Чикаго. Представленията пред българите там са в петък, събота или неделя, защото тогава хората имат повече време, за да могат да отидат на театър. А срещите със сънародниците ни са наистина вълнуващи - не само че гледат със затаен дъх всяка сцена на представлението и се смеят с пълно гърло, а винаги след това изчакват актьорите, за да поговорят и се снимат с тях. 
Назад