Основна отличителна черта на ромската заетост през последните години е нейната цикличност, която има ясно изразен сезонен характер. Поредица от изследвания на Институт “Отворено общество” - София сред лицата, които се самоопределят като роми и живеят в обособените квартали показва, че

коефициентът на заетост сред тях варира от 22% до 35%

- като е най-нисък през зимните месеци и най-висок през летните. Важно е да се подчертае, че данните на НСИ за заетостта в същия период не показват подобна тенденция, т.е. цикличността на ромската заетост не се дължи на феномен, характерен за цялата страна.

На практика причината за тези вариации е в това, че ромската заетост в България е силно обвързана със сезонния нискоквалифициран труд в строителството и селското стопанство. Изследванията показват, че приблизително една трета от ромските мъже работят в строителството, а около 15% - в селското стопанство. Малко над четвърт от ромските жени са заети в селското стопанство. Третият сектор, в който има заети най-много роми (около 10% от мъжете и 15% от жените) – комуналните услуги, не страда от същата сезонна тенденция, пишат от “24 часа”.

Последиците от тази сезонна заетост, от една страна, е циклично натоварване на социалната система – понеже през зимните месеци ромските домакинства буквално са на ръба на оцеляването. От друга страна се наблюдава

циклична трудова миграция в ЕС,

като основните сектори на заетост се запазват – строителство и селско стопанство. Това е и причината ромите емигранти да се насочват към страни със силно развито селско стопанство (Гърция, Испания, Италия, Кипър) и страни с интензивно строителство (Белгия, Германия).

Причината за тази толкова изразена секторна зависимост е ниското образователно равнище на ромите в България. По данни от преброяването през 2011 г. ромите на 20 и повече години, които имат висше образование, са едва 0,5%, а ромите със средно – 9%. Т.е. приблизително 90% от пълнолетните роми са с основно или по-ниско образование. Това е и причината ромите да не са представени в секторите, които изискват по-висока квалификация – с изключение на образованието (6% от жените) и здравеопазването (10% от жените), където отново извършват нискоквалифициран труд (т.е. хигиенисти и санитари).