Дъщерята на Трифон Иванов Галина направи изключителна изповед за това, което е почувствала на бенефиса на Камата.

Ето какво написа тя във Фейсбук:

Очаквах го до последно ...представях си как ще го видя отново в екипа ..отново на терена...изричаха името му докато преминавахме измежду охранителите. По пътя говорихме как ще се държим за ръка ...как няма да плачем ...как ще се снимаме с всичките ..ще бъдем "над нещата" и няма да се поддаваме на нищо, защото ние сме железните! Когато стъпахме до съблекалните ...тя замълча...аз оставих децата и отидохме заедно до футболистите -едни тичаха за якета други запечатваха в селфита онова звездно настроение..трети подскачаха загрявайки.. смееха се..

Ицо минеше ли всеки го закачаше...сякаш никога не се бяха разделяли...все едно вчера се бяха върнали от "Щатите"... Някъде измежду усмивките засичах с поглед някой от "нашите"...което пълнеше очите ми със сълзи...очаквах тати!!! Те не тръгваха ...дъжда ли ...сигнал от организаторите ли ...програмата ли ...нещо чакаха и те ! Ицо извика и бутонките зачукаха по стъпалата... Тогава нещо ме сряза зверски...разбрах че излизат ...тати все още го нямаше...!

Сестричката ми беше клекнала до мен ...мина момченце със фланелка номер 3 ...качиха ни по тунела... Чувах само "Трифон Иванооооооов" дъжда биеше със някаква страшна сила ...видях на големия екран снимка на тати и надпис 1965-2016.... Тогава разбрах, че той няма да дойде ....колкото и да го очаквам!!! Дая излезе ....гледах само очите и който криеше под шапката си ...знаех, че идва и моя ред ...незнам как излязох...незнам какво чувах...държах погледа си надолу колкото и да вдигах главата си ... Ицо ме дръпна назад за да ми покаже всеки един от вас...обърна ме ...навсякъде виждах прави хора...дъждобрани и пляскащи ръце ....тогава разбрах че него го няма НО аз съм там...

И си казах....докато сърцето ми бие ....аз ще напомням за него ...докато във кръвта ми тече Трифон Иванов аз ще разказвам ..ще пиша...ще създавам! Аз Галина Трифонова Иванова ще посветя съществуването си на неговото отсъствие... Взех фланелката ... Догледахме мача... И се прибрахме... "благодаря ви" е ...слабо казано ...мека дума...недостатъчна...частичка от онова което искам да ви кажа...хилядна от онова което ми подарихте във онзи миг!

Поклон пред вас