Какво ли е усещането да ти се обадят и да ти кажат, че днес ще видиш очи в очи Том Ханкс? И дори ще ти платят за това! Е, момчето, с което ще ви запознаем, определено знае. Защото той е българинът в Лондон, който е сервирал на най-много звезди и то от световна класа. И не говорим за типични британски или лондонски знаменитости, които само поданиците на Нейно величество кралицата познават. А за величия в музикалната и филмовата гилдия като Лейди Гага, Мерил Стрийп, Том Ханкс, Уди Алън…И кой ли още не.
Срещнахме се с Драго в ресторанта, където работи. Възпитан, симпатичен и най-важното - изключително земен човек, той ни разказа много интересни неща, които бързаме да споделим с вас. Все пак, не всеки ден човек узнава нещо “поверително от кухнята”. А, както знаете, тези неща винаги са най-сладки. Или пък пиперливи, зависи от гледната точка.
-Представи ни се с няколко думи. Както се казва - “кой си и за какво се бориш”? Или иначе казано, кажи нещо за себе си, с какво се занимаваш и как попадна в Лондон?
-Името ми е Драгомир Драгомиров, от малко над две години и половина съм в Лондон. Родом съм от град Монтана, но от 14-годишен живея в София, където съм завършил и образованието си. Летата съм изкарвал на остров Тасос в Гърция при майка ми, зимите - в столицата. Цял живот се занимавам с ресторантьорство, както казват старите хора - цял живот сервитьор (смее се). Отдал съм се на това занимание отчасти заради майка ми. Тя едно време ми повтаряше - “Тъп си, Драго, само за това си ставаш”, а човек, все пак, трябва да вярва на майка си :) Шегата на страна, чувствам се добре тук с това, което правя. Макар че все по-често се замислям за връщане в Гърция, ако трябва да съм честен.
-Как започна да се занимаваш с това тук, как ти се случиха нещата?
-Стандартно, както при повечето българи, а и като цяло чужденци, когато дойдат тук. Идваш в Лондон и се записваш в агенция, защото, в началото нямаш документи, хващаш първата работа, която ти дават и започваш. В моя случай това беше човек, който отговаря, общо взето, за спалното бельо. Тоест, чаршафи, мръсни кърпи и тн. Така, ако можеш, завръзваш връзки и, общо взето се издигаш, стига да си амбициозен и да можеш. Аз успях да стигна до сервитьор е хотел с 5 звезди, с един от най-добрите ресторанти в Лондон - Asia de Cuba. Той има много дълга история, но по-интересното около него е, че всяка седмица, почти, е посещаван от някоя наистина известна личност.
-Как се случва така, че един ден отиваш на работа и, да кажем, ти казват, че ще сервираш на Том Ханкс, например? Имам предвид, някой предупреждава ли ви предварително, че тази вечер ресторантът ще бъде посетен от някоя известна личност, или от съображения за сигурност го държат в тайна до последно?
-Зависи според случая. Тоест, дали са гости на хотела. Ако са, то всички го държат в тайна и често пъти може да се случи да се срещнеш с тях, без да очакваш, по коридора, например. Ако пък са в ресторанта, предупреждават всички, за да няма изненадани или неловки моменти.
-Коя звезда си виждал по халат, така небрежно да се разхожда?
-Ами, да кажем, Снууп Дог. Никой не ми беше казал, че е гост на хотела ни, и аз просто го видях - висок човек, с 5-ма бодигарда, от тези, които не могат да влизат през вратите (смее се). Стоеше много пъти в лобито, но храната му носеха хора от екипа му, не оставаше в ресторанта.
-С кои други известни личности си се срещал в ресторанта?
-Известните хора, които съм виждал са доста. Ако трябва да изброя някои по-интересни, лично за мен от тях, това са Рафаел Надал, Лейди Гага, Мерил Стрийп, Уди Алън…
-Разкажи ни някои от по-интересните истории, свързани с тях. Малко “тайни от кухнята”, така да се каже.
-Има доста интересни случки. Например с Лейди Гага. Забавното, когато тя беше в ресторанта е, че почти никой от сервитьорите не разбра, че това е тя. Виждаш просто една руса мадама, нисичка…Нямаше нищо фрапиращо, което да се набива на очи. И, беше доста странно, когато се усетихме и единият сервитьор идва при мен и казва - това е Лейди Гага!
Друга интересна случка имахме с Майкъл Кейн. Много интересен, забавен човек, мил, приятен, много любознателен за храната беше, си спомням. Също Уди Алън, с него не съм се заговарял, но той като цяло не обича да говори с непознати. Поне така са ми казвали.
Гост на ресторанта ни беше и Дейвид Уилямс, един от любимите ми актьори, и днес дори все още ми е идол.
Друга интересна случка има около Мерил Стрийп. Тя беше малко, след като излезе най-новият й филм с Хю Грант - “Florence Fosters Jenkis”. Te бяха заедно там, беше интересна вечер, имаше много шампанско, си спомням. Дори един човек от екипа им ми направи много интересен и ценен подарък. Ние проведохме голям разговор, той спомена, че жена му била рускиня. Аз от своя страна си бях взел няколко дни отпуск и му споменах, че ми предстои пътуване до Единбург. На него му стана много интересно, а аз пък забелязах, че има стар руски часовник, а съм им фен от малък и ги колекционирам. Забелязах, че на ръката му има точно един такъв, от тези, които са носели в подводниците. Попитах го дали мога да го видя - той директно го свали и ми го подари. Опитах се да му го върна, казах му - “Как така ще е за мен”, но той не искаше и да знае. Това е един от най-странните бакшиши, които съм получавал до сега. След това започна да ми показва следващият, който си е набелязал. Беше някакъв с диаманти. И аз се пошехувах - купи го и ела пак, за да ти сервирам (смее се).
-Имало ли е други подобни случаи със странни бакшиши, които да сте получавали ти или твоите колеги?
-Ами имало е. Най-често са телефонни номера и неприлични предложения от известни личности. Но, в този занаят са казали - най-важно е да можеш да вземеш номера на клиентката, ако не успееш…
Или в моя случай - часовника на клиента си (смее се).
-Последният ви доста известен посетител е Том Ханкс. Той ви е гостувал във вечерта след световната премиера на филма си “Краля и вечерта”, която се проведе в Лондон. Разкажи ни малко повече за него и за посещението му, с какви впечатления те остави?
-Така е, той ни гостува наскоро и историята около него е доста интересна. В последния момент ми звънят и ме питат дали мога да дойда да работя, след, да кажем, час и половина. Без да ми дават друга информация. Отивам в ресторанта и директно ми казват - тази вечер ти ще обслужваш Том Ханкс. Интересното там беше, че са помолили една от сервитьорките да го поеме, без обаче да й казват за кого ще работи, защото той е запазил маса в последния момент, но тя отказала. И в последствие, когато разбра какво се е случило, много съжаляваше. Дори стоеше пред вратата, надявайки се да види нещо.Интересно беше и, че само той от маса, състояща се от 15 човека, си поръча бира, всички други бяха на вино.
-Разкажи ни за него, как ти се стори, как се държа, как премина вечерта му?
-Направи ми впечатление, че е голям бъбривко (смее се). Три часа не спря да говори. Изглеждаше много приятен, весел, точно образът, който има на екрана. Защото някои от звездите, които са идвали при нас, на живо изглеждат доста по-зле.
-Например?
-Веднага се сещам за Кортни Лов. По времето, когато тя гостуваше в хотела ни, аз бях в руумсървиз и “имах честта” да я видя в стаята й. Гледката не беше много приятна.
-Сещаш ли се за някоя звезда, която е имала откровенно странни претенции относно храната и като цяло, към менюто си. Нещо, за което, когато разбереш, да си кажеш - “това е извратено, не е нормално”?
-Редовно има такива неща в ресторант от този клас, идват доста богати хора, не само известни. Правили са ми впечатление доста необичайни комбинации. Да речем, вечерята на Том Ханкс е от тези случаи, когато всичко е фиксирано. Тоест, той не си е поръчвал отделно, менюто е готово. Имаше салати и разни интересни манджи.
-Например?
-Ами имаше едно ястие, не знам точно как да го опиша, прилича много на родния ни миш-маш. Но се отразява зле на корема, ако ме разбирате, та и до сега се чудя защо бяха избрали да му го включат в менюто. Като казах за това, се сещам за вечерта, когато в ресторанта беше Рафа Надал. Много му се чудих тогава, защото си поръча само пържени работи, а сутринта след въпросната вечер игра на полуфинал и спечели. Много ми беше странно как стана това, при положение, че беше погълнал бая мазнина. А аз си мислех, че спортистите задължително трябва да се хранят само със здравословна храна. Оказва се обаче, че това съвсем не е така.
-Коя известна личност ти направи впечатление като най-земна, учтива и приятелски настроена? И кой се е държал най-грубо?
-Аз се разочаровах най-много от Дейвид Уилямс. Не очаквах, като че ли, да има такова студено отношение, не че е обиждал нещо, но на екрана е забавен и смешен, но на живо беше точно обратното. Майкъл Кейн беше много готин, Том Ханкс също се държа много “френдли”.
-Тоест, макар да са световно известни, не усещаш да се държат по различен начин с останалите?
-В никакъв случай. Човек, когато контактува с тях всеки ден в един момент спира да му прави впечатление. И започва да си контактува с тях все едно са си съвсем нормални хора. И, да кажем, след три- четири дни ставаш от леглото си и си казваш - “Аз преди три дни сервирах на Хю Грант, а сега гледам негов филм”! (смее се). Чак тогава осъзнаваш, но пак не е чак толкова страшно.
-Коя звезда изгледжаше най-разочароващо на живо?
-Чандлър от “Приятели”, категорично. Видях го до ресторанта, на излизне от театъра, който е в близост. Той беше режисьор и продуцент на една пиеса и макар да ми е любимец, на живо беше шокираща разликата. Това, че е остарял е ясно, но не очаквах разликата да е толкова фрапантна.
-Коя беше първата известна личност, на която си сервирал?
-Дейвид Уилямс. Спомням си, че беше закуска и тя падна изцяло на моя отговорност, защото аз отговарях за всичко. Бях притеснен, в началото е нормално. После вече се свиква. Например, с Рафа Надал, имам доста испаноговорящи колеги, всеки се опитва да му каже нещо, да се изтъкне…А аз просто си сервирам и не се занимавам излишно. Без никакво впечатление.
-Коя е най-куриозната случка от кариерата ти като сервитьор?
-О, те са много. Сещам се, например, за една, която, лично мен ме забавлява и до днес, когато се сетя. Много се биехме между селата. Едно време беше така, днешните младежи вече ги нямат тези традиции, но по наше време беше така - отиваш си при баба и при дядо. И ние много воювахме със съседното населено място. Постоянно. И то много. И след 4-5 години, вече по-голям, възмъжал, поотраснал, ми се случи нещо много смешно. Вуйчо ми има ресторант, доста голям, и през уикендите правят доста сватби, банкети, такъв тип събития, балове и тн. Там редовно ходех да сервирам. И един ден така се случи, че осъзнах, че сервирам на сватба на хора от селото, с което воюваме. И че съм се бил с младоженеца, с кума, и с още няколко от гостите като деца. Общо взето обаче, накрая всички се смяхме.
-Мислил ли си да се занимаваш с нещо по-различно от ресторантьорството?
-Аз дори съм се опитвал. Известно време бях асансьорен техник към Министерството на труда и социалната политика. Интересното е, че никога не съм учил за асансьорен техник, винаги съм имал тройки по физика, математика и химия…И как се случи това, може би ще ви е интересно! Аз се занимавах главно със сменянето на въжетата, защото с електрическата част бях много зле. Забавното е как така попаднах там изобщо. Когато работех в Гърция, едната вечер в таверната ни дойде един бивш зам. министър-председател на България. Но няма да споменавам имена. Много алкохол, много гръцка музика, много забава…Той остана много доволен, особено от сервирането, зарадва се, че му сервира българин, не че това е дефицит там де (смее се). Записах му след това контактите и попитах дали може да ми съдейства за някаква работа, и човекът ми помогна в момент, в който наистина имах нужда. Тогава беше г-жа Масларова в министерството, а тя беше заседнала веднъж в асансьора си и чакала часове, за да дойде да й отвори някой. След което закъсняла за пресконференцията си и уволнила фирмата, която е работела за нея. И така аз, новоназначен, трябваше да стоя и да следя, ако г-жа Масларова заседне, да ида с ключето да ида я сменя. Интересно беше и това, че нали, всички в министерството с костюми, официални, само аз, Драго, с къси гащи. Така си и ме знаеха, така и станах известен там по време на работа. Имах си и аз кабинет, също така. Но за половин година, г-жа Масларова така и не заседна пак.
-Има ли нещо финално, което би искал да кажеш на читателите на “Новини Лондон”?
- Искам финално да кажа на всички, че сервитьор не е просто човек, който взима поръчки и носи храна. Това е човек, който има таланта да общува ежедневно. Той е лицето на ресторанта. Човекът, който продава ресторанта.
Ресторант Asia de Cuba се намира St Martin's Lane Hotel, 45 St Martin's Lane, London WC2 (020 7300 5588)
