Тази сутрин или вчера – все едно – но Шинийд изчезнала. В Чикаго, Илинойс. Излязла с велосипода си, нямало я известно време, а имала психични проблеми и склонност към самоубийство. Светът разбрал за това и кихнал, избърсал носа си и поклатил укоризнено глава: Ех, тая Шинийд, няма ли да се стегне, докога ще ни създава проблеми?
Светът е невротичен чичко, само цъка с език и се ядосва на всичките си племенници – хората. Които (според него) са тук само за да го дразнаят.
Помните ли Шинийд О`Конър? Тя пееше една песен – много красива и някак тъжна – и накрая заплакваше. Още тогава психолозите би трябвало да забележат, че е емоционално нестабилна. А в наше време трябва да си емоционално стабилен. Така препоръчват.
Или пък да си емоционално нестабилен – но пък да ползваш пакетът от услуги на някой архиспециализиран център за психично здраве, оле!
Лорд Джордж Гордън Байрон отишъл в Мисолонги – Гърция, борил се за свободата на Гърция, пушил опиум и хашиш, пил силно критско вино и умрял от треска, бълнувайки. Всичките тези негови действия издават една определена психическа нестабилност.
Да. С цялото това сардонично предисловие всъщност не искам да кажа нищо друго, освен това: В наше време нямаш право да си…
И тук не мога да намеря точната дума!
Не бих казал: нямаш право да си поне малко Луд. Защото не става въпрос за лудост. Поне не и в клиничния смисъл.
По-скоро бих казал: Нямаш право да си…поне малко Свободен?! Та нима не е висш израз на свобода това: Да излезеш с колелото си, да се запилееш, да изчезнеш, да заскиташ накъдето ти видят очите, да се загубиш, да не могат да те намерят…
Голямата певица, която стана известна всъщност с една единствена песен – но пък – из целия свят; песен, написана от съвсем наскоро починалия велик Принс – тя изчезна. Отишла нанякъде с колелото си. Всъщност – това може да е стара новина. Прочетох я тази сутрин – може утре, когато четете този материал – вече новината да е друга. Примерно, че Шинийд О`Конър се е появила изневиделица. И че си е пуснала брада и вместо да критикува папата, сега агитира за Ал Кайда.
Свят, който става все по-тесен и в него всеки има свобода точно толкова голяма, колкото мишка в лабиринт. Създателят на бихейвиоризма – Бъръс Фредерик Скинър – е слагал мишки в лабиринти и е изследвал поведението им. Бъръс би могъл – ако живееше сега - да направи това и с хора. С известни рок музиканти. Слага ги в житейски лабиринти и наблюдава с любознателна усмивка техните странни житейски ходове. И малко по малко мотивите и посоките на движение на горките подопитни животинки – мишки или хора – му стават ясни.
Огромната ни алчност за новости и разнообразие; огромната ни самота, която компенсираме с неистово, повърхностно и кухо общуване в милярдно-нечовешки социални мрежи и непобиращи се в човешките ни представи комуникационни системи – те ни правят лоша шега. Всички ние сме оплетени във все по-гъста мрежа от връзки; връзки с всички – в целия свят – и няма измъкване! Ако отидеш до магазина и закъснееш с повече от половин час – ще започнат да те издирват, ще те намерят и ще съобщят за всичко това на Всички.
Всъщност – всеки един би ми се изсмял и би казал: ха, глупчо, та това се отнася само за прочутите, за тези celebrities, които винаги, във всички времена са били страховит магнит за човешкото внимание! Та на кого му пука за обикновения човек, за теб, за мен и за оня там, който си купува баничка с плънка от спанак на ъгъла? На никого!
Но аз ще кажа: Не е точно така! Шинийд О`Конър също е обикновен човек! Тя също ходи до магазина, изхвърля боклука си, подстригва тъжната си, депресирана главица веднъж седмично, реже ноктите на краката си и пишка поне пет пъти на ден, зачетена във вестника, който си държи на поличка в тоалетната. Подобно на всеки от нас. Възможно е в тоалетната да решава и кръстословици. Странно – но не съм чел все още никаква информация за това във вездесъщите социални мрежи.
Всеки от нас е обикновен човек. Бедният мисли, завивайки се със своя стар, посивял от пране и старост чаршаф, че богатият – спящ в легло натруфено с куп тежки и хлъзгави сатенени чаршафи – спи По-Различно от него. Че спи по-хубаво. Така мисли бедният, оплел се в представата за своята бедност като в ловджийска примка. Но той не може и да си представи, че богатият се върти в леглото точно толкова уплашен от бъдещето, точно толкова изпотен от страх от неизвестността и смъртта – колкото и той - бедният. А може би и повече.
Сега ще кажа така: Седем милиарда човека излизат всеки ден от вкъщи. Или може би – пет. Защото другите два милиарда или нямат вкъщи, или нямат сили да излязат. А някои нямат и крака, защото са деца от Афганистан и краката им са откъснати от руски или американски пехотни мини. Но поне пет милиарда всеки ден излизат от вкъщи. Подобно на Шинийд О`Конър, прочутата певица, която гневно размахваше пръст на лицемерния свят - неведнъж…Излизат и понякога не се връщат на време. Изчезват. Отиват на някъде, накъдето те са Решили Да Отидат.
Може да отиват към нов Живот или към Смъртта.
Но аз искам да се знае – това е тяхна работа! Само тяхна! Лична и интимна. И ако са нещастни и тъжни – нека отидат на среща с нещастието и тъгата си. Ако са щастливи и пълни със стремеж за приключения – нека да отидат на Филипините и да се запознаят с наследниците на тия, които са убили Магелан! Говори се, че са го и изяли. Какъв вкус ли е имал Магелан?
Сами си поставяме капан. Намалявайки свободата си с един тотален, надчовешки, нечовешки, бездушен и обездушаващ свръхконтрол. Който наричаме информираност, сигурност, комуникации и как ли още не. Камери за денонощно наблюдение в тоалетните ни.
Това е.
Човек трябва да запази правото си да изчезне и никой да не знае къде е той. Така че – целувам те по челото, мила Шинийд!
