Малцина знаят, че в концентрационните лагери не само са живели хора, но и ангорски зайци. Първите загивали от глад, а вторите - от преяждане. Действието се развива веднага след войната - през 1945 г. Военният репортер от популярния американски вестник "Чикаго Трибюн" Сигрид Шулц се оказва на вилата на Хайнрих Химлер в Тегернзее. Шулц не може да пропусне възможността и решава да огледа добре дома.

Тя търси ту автобиографията на Хитлер, ту свидетелства за действията на нацистите против човечеството. Намира пухкав албум, ръчна изработка, направен от заешка кожа. Обозначен е с отличия на SS и надпис "Ангора". В албума присъстват снимки на зайци. Точно 150 броя.

Зверчетата били ласкаво държани в ръцете на весели арийски жени, гестаповци и страшно слаби хора в роби. На снимките се вижда как зайците хрупат сладко моркови и с удоволствие позират за снимка, изправени на задните си лапи. На едната страница над снимката на няколко заека стои надпис: Бухевалд, Заксенхаузен, Дахау, Аушвиц и още десетки имена на лагери на смъртта. И това не е всичко. В албума присъстват описания. Малък заек, по-голям, най-голям. По всеки един от тях стоят цифри: 6500, 13 000, 25 000. Това означава, че през 1941 година зайците, живеещи в концентрационните лагери, са били 6500, а през 1942 - числото им нараства до 13 000. През 1943 г. зайците са били около 25 000 на брой, пишат от профит.бг.

На друга страница се виждат планове за обезпечаването на германската армия с дрехи от ангорска кожа. Пуловери - 12 100 бр, долни гащи - 13 100 бр, чорапи - 52 500 бр. Това е тайният проект на Химлер под название "Ангора". Хайнрих Химлер, бивш агроном, обичал животните. Подобно на другите ръководители на Третия райх, той обожавал своята овчарка Блонди. Когато идва на власт през 1933 година, веднага пише закон в защита на малките братя. Забранена е дисекцията на животни. Това било необходимо, за да бъде намалена болката, която животните изпитват.