На този ден погребват Христос по обичая на юдеите. Йосиф и Никодим го снели от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. Фарисеите поискали от Пилат да сложи стража пред гробницата, за да не би апостолите да откраднат тялото на Христос.
Духът на Исус слиза в ада да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери за хората. Това ще се случи на другия ден - в неделята, наречена Великден.

Докато Христос е в гроба учениците му погребват своята надежда и вяра, защото виждат, че вместо царска корона, той получава трънен венец, вместо престол - позорен кръст.

Идва нощ. Стражата дреме пред запечатания гроб. Изведнъж земетръс разтърсва хълма и откъртва скалата. Силна светлина като мълния поваля стражата на земята. Гробът е празен. Христос побеждава смъртта.
Вечернята на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Служи се литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели празнични. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и пр. Промените символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

На края на Литургията се благославят хлябът и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата. В края на полунощницата духовниците пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне. Така отбелязват 40-дневното пребиваване на Христос на земята след възкресението му.