Божидар Чеков, Париж
Идвам от Франция, влизам в софийски ресторант и поръчвам домати с овче сирене. Сервитьорът ме гледа като че исках макарони с чер хайвер и казва: "Нямаме овче, имаме биволско."
Добре, биволско, но българско. Сервитьорът се колебае. "Ще питам шефа" - казва и заминава за някъде. Връща се запъхтян: "Италианско е, моцарела се казва..."
“Човек, отвръщам вече възбуден аз” - от чужбина идвам и копнея за БЪЛГАРСКО СИРЕНЕ, не за български тебешир (т.е. Краве)! Не искам нито моцарела, нито маскарпоне, нито пармиджано! Искам БЪЛ-ГАР-СКО!
"Мога да Ви предложа българско козе" - опитва се да ми угоди сервитьорът. Добре - съгласявам се аз. След малко идва с чиния домати, върху която лежи филия козе сирене. “Това сирене не е БЪЛГАРСКО! - с трудност сдържам нервите си аз - Виж му кората! Това сирене е френско! Аз от там идвам. Българските козари не правят сирене с кора като салам!”
Момчето пак изчезва някъде и се връща примирен: "Прав сте, френско е. Шефът каза, че при нас в България това се търси..."
На друго място поисках коняк. "Метакса" или "Курвоазие" искате? - попитаха ме. С мастиката също. Поръчвам мастика, носят ми узо. Навсякъде един и същи отговор: “В България това се търси!”
Аз пък съм дошъл да търся България! Да се пита човек, къде точно са българите и аз да отида там?!
