Верни на себе си, в желанието си да представяме на българите в Лондон само качествени, интересни и забавни събития, попаднахме на „Silent City”. Ако името на групата не ви говори нищо, то доста сте изпуснали. Това са две млади момчета от Ямбол – Николай Георгиев (Масурски) и Андриан Дончев (Римо), който са се заели с нелеката задача да правят стойностна музика в България. Стилът им се отличава с бърз флоу, социално ангажирана тематика и афинитет към бас културата. Живите им изпълнения са концептуално разделени на две части - “класическа”, представяща хип хоп корените на групата и “енергична”, навлизаща по-дълбоко в дебрите на брейк бийтовете и тежкия бас.

Предлагаме ви да видите какво ни споделиха те буквално часове преди концерта си в Лондон, който ще се проведе утре, 3-ти декември, от 21 часа в клуб „Unikat-2”.

Представете се с няколко думи, както се казва, „кои сте вие и за какво се борите“?

-Здравейте, ние сме група Silent City (Николай и Андриан) и се борим за запазването на свободата в изкуството.

-Oт колко време се занимавате с музика и какво е тя за вас?

-Грубо сметнато, от около 14 години  и за нас тя е начина да си изразим емоциите.

Как се роди идеята за групата „Silent City“?

Спонтанно, естествено. Първо бяхме осем „маймуни“, а после пресяхме нещата и останахме двамата. Името е скандално и означава гробища…  случва се и на най-добрите.

Какво отличава вашият стил от останалите български хип-хоп и рап изпълнители?

Нямаме граници. Те имат.  Т.е. ние можем и обичаме, да смесваме много стилове, като че ли ни се и получава…Като примери: breakbeat, rock, house, techno, trap и естествено rap.

Кой пише текстовете на песните ви и как избирате темите, върху които „да редите рими“?

Текстовете са си наши, а колкото до темите – по-скоро те избират нас, а не обратното. Понякога първо идва музиката, понякога първо текста… В общи линии нямаме правило и ред. Както трябва да бъде в изкуството.

Какво ви вдъхновява?

Хората, техните чувства, желания, постъпки, слабости, грешки и всичко вътре в нас, а не отвън… Рядко говорим за материални неща…

Последният ви албум се казва „Енергия“. Прочетохме, че освен, че се разпространява безплатно, повечето песни в него са записани, за да бъдат изпълнявани на живо. Разкажете ни малко повече за тавата – какво съдържа?

Албума е разделен на две части – Ден и Нощ. Денят съдържа по – лиричните и леки песни, докато Нощта пази в себе си агресивните и бунтарски песни, изразяващи недоволството ни по редица въпроси. Наистина смятаме, че повечето са само за на живо, там се усеща истинската „Енергия“, а не вкъщи или на слушалките. Който има съмнения, да заповяда… 

Работите ли с други български изпълнители?

Да, но не с много, защото съществуват малко, които споделят нашите виждания за изкуството. Част от тях са: Trick music, Dpress beats, Bo, Дани Симеонова, Freakchello, Vansan, W.O.P.S., Apo & Nevena и още няколко.

Какво е като цяло мнението ви за българската музикална сцена? И в частност, разбира се, за рап и хип-хопа? Развива ли се, или тъпче на едно място?

Доскоро като, че ли се развиваше, но в момента, май си потъпква на място. Освен факта, че върви с няколко години назад от световната (Тук става въпрос за Overground врътките). Доста от изпълнителите са стереотипни и извадени от калъпа. (Явно напредваме в роботиката). Къде изчезна оригиналността и индивидуалното звучене, никой не разбра…

Има ли други български рап изпълнители, с които бихте работили? Кои харесвате и кои не можете да понасяте?

Бихме направили по една песен със 100 Кила, F.O. и Ndoe. Ние не харесваме и не мразим. Тук става дума за музика, не за лично отношение. Че не можем да слушаме някои от тях е факт. Ама то си е до вкус по-скоро.

Как се стигна до идеята да дойдете в Лондон?

Получихме покана от заведението Уникат-2 и приехме с най-голямо удоволствие, да донесем малко българско звучене и да разнообразим нашето и тяхното ежедневие.

Tова първото ви идване в английската столица ли и с какви очаквания сте за концерта на трети декември?

Да, за първи път ще сме в Лондон. Очакваме, да дойдат приятели, познати, доста случайни също и да порапираме, да пийнем по едно и да се забавляваме, както си трябва.

Смятате ли, че българската публика в Лондон е по-различна от тази в България? Притеснявате ли се как ви приемат?

Би следвало да е по-различна, все пак живеят в различна обстановка. Не сме особено притеснени как ще ни приемат, защото, ще сме позитивни и ще се раздадем на максимум, да ни е добре на всички.

Напоследък в Лондон се наблюдава голям наплив от страна на български музиканти, които се занимават с поп, рок и хип-хоп музика да изнасят концерти тук. До преди това главните „партита“, които се провеждаха тук, бяха преоблаващо чалга. Смятели ли, че границите на България са тесни и за да се развива един изпълнител там, трябва да търси път навън?

Тесни са да. Но това не означава, че трябва да се търси път навън. Трябва да се излиза от време на време, за обогатяване, но  нашето мнение си, че има нужда от борба на местно ниво. Творческа борба, а не физическа.

Вие самите бихте ли емигрирали, и ако да – защо?

Бихме да. Ако става дума за поддържане на семейство, деца и близки. Изкуството не би ни накарало. То е такова навсякъде и няма граници.

Какво смятате, че трябва да се промени в България, за да не искат младите хора да я напускат?

Законодателството, Въвеждане на много цензове при гласуването и поощряване на раждаемостта, безработицата и продукцията на самата държава. Това са само малко от нещата, но като за на примависта – толкова.

И за финал – какво ще пожелаете на всички, които смятат да дойдат на концерта и да се забавляват с вас?

Да си вземат настроението под мишница, да оставят негативното отвън на входа, и да са отпочинали, защото ще поскачаме …