Светът днес е по-сигурен от всякога. Да, малко странно звучи това изявление на фона на десетките терористични актове, разкъсващи Европа. През една седмица се казва „атентат окървави еди кой си град“ или „еди коя си страна“. Цифрите на загиналите и ранените са статистика, все по-обичайна за нашите медии. И въпреки всичко днешното „лошо“ е малко по-малко „лошо“ от оново „лошо“ преди години.
За първи път пътувах със самолет, когато бях на 19 години. Тогава даже не знаех, че нямам право например да нося ножче и виличка в багажа. Никой и не обърна внимание, че са там. Докато чантата ми минаваше на скенер мъжът, отговарящ за сигурността се смееше безгрижно и разговаряше със своя колежка. Ако покрай теб тогава минеше мъж с брада и съмнително издуто яке, нямаше да помислиш веднага, че отдолу носи самоубийствен колан. А че например просто има шкембе. Сега не е така. Само нищожните 10 години по-късно, по-малко отколкото живее едно куче, нещата са се променили коренно.
Недай се боже да си оставиш раницата до вратата на тоалетната докато си вътре. Когато излезеш от нея, може и да я завариш обградена от екипи на ДОТИ, а нищо чудно и направо да е взривена, а ти да се окажеш в ареста. Вече ако си мъж и носиш малко по-гъста брада, повярвайте ми – проверките на всичко, което носите, дори в гащите си, може да продължат и един час. Ако пък случайно носите „проклятието“ на някое не толкова „европейско“ име, а например се казвате Ахмед, без значение дали сте трето поколение „българин“, името ви ще е достатъчно, за да ви превърне в престъпник в очите на голяма част от спътниците ви. Съвсем скоро имаше новина точно за това как мъж от арабски произход, живеещ дълго време в Англия и работещ като диджей, е бил свален от полет на „Уиз Еър“ и разпитван 15 часа в полицията, само защото жената на седалката до него се чувствала „некомфортно“ само защото, бил с тъмен цвят на кожата.
Всъщност, ако име нещо наистина опасно в нашия съвременен свят, нещо, което го прави наистина несигурен- това е нашият страх, че той е такъв. Страхът ни, че вече не спасение дебне от всеки ъгъл, а опасност. Всъщност, днес при всички засилени мерки за сигурност, модерни оръжия, джи пи еси, подслушвателни устройства, технологии от бъдещето за разкриване на престъпления, с всичко това, а и много други неща – светът е повече от безопасно място. Със сигурност по-безопасно от преди. Да, сега всяка лоша новина се взима за само 30 минути от 100 различни медии и се мултиплицира, повтаря, потретва и засилва многократно и многократно. И така страхът, че живеем в едно наистина несигурно и опасно място се засилва.
Всъщност, точно това искат терористите. Да се страхуваме. Да се оглеждаме в боязън. Да се подозираме едни други. Да треперим от ужас, ако случайно метрото спре изненадващо в тунела. Нашият ужас е тяхната победа.
Всъщност, и преди е имало атентати и то не по-малко ужасяващи, но тогава сякаш никой не е живеел в постоянен ужас, че ако ей сега се качи на самолет, може да бъде отвлечен, взривен, взет в робство и т.н. Забравихте ли за ИРА, „Ал Кайда“....?
Всички знаят кой е най-тежкият терористичен акт в България. Този в храма „Света Неделя“, когато са убити 150 души и ранени - 300. Но това не е единственият подобен акт на наша теритоия. На 6 април 1984 г. , в 11.45 ч. бомба, поставена в колетна пратка, убива трима и ранява 9 души в пощата на Горна Оряховица. На 9 март 1985 г. - 21.31 ч., близо до гара Буново, във влака по линията Бургас-София във вагона за майки с деца избухва бомба. Загиват 7 души, сред които две деца, осем са тежко ранени. През 90-те години следват множество поставени и избухнали бомби в редакции на вестници, показни разстрели, отвличания. Ето това е наистина тероризъм. Та в сравнение с това, днешните терористи са просто едни аматьори, криещи се сред пясъците на някоя арабска страна, даваща им прикритие..
Днес, всички ние знаем от какво да се пазим. А именно от забрадени, покрити с качулки мъже с подозрително дебели връхни дрехи, които те носят дори през лятото. Поне такива са официалните инструкции.
Но знаем ли как да се пазим от самите себе си?
