Типично българска черта е да се оплакваме. По много и за всичко. Мрънкането, също като черногледството, отдавна се е превърнало в наша запазена марка. Но виж, ако трябва да направим нещо, за да защитим правата си, колкото и минимално усилие да ни представлява това, бързо се разубеждаваме. А предлогът винаги е един и същ – „няма смисъл, така и така нищо няма да се промени“. Оказва се обаче, че смисъл има. Поне що се отнася до това да защитите правата си във Великобритания. Защото нещата тук наистина се случват. Въпросът е какво можете да предприемете, ако смятате, че имате право да се оплачете за нещо или че по някакъв начин недоволството ви е оправдано. 

Какво можете да направите в този случаи?

Във Великобритания, както голяма част от вас, които са дошли на Острова, са забелязали, нещата се случват една идея по-бавно. И това е така заради чисто бюрократичната страна на въпроса. Едно писмо винаги идва по-бавно по пощата, отколкото ако ви се обадят по телефона, нали? Именно за това британците изразяват недоволството си, като подават жалби.

Във всяка една институция подробно могат да ви обяснят как да подадете жалба, какви са изискванията и сроковете им. На уебсайтовете им също е публикувана информация по въпроса. Важно е обаче, да го направите веднага, а не да отлагате.

Как точно да се оплачем?

Има няколко ключови неща, които трябва да знаете. На първо място трябва да имате вяра, че ще се случи, а не да подхождате песимистично. За да направите оплакване за нещо не ви трябва адвокат, нито официално лице, което да бъде с вас.

Необходимо е да обясните точно и ясно всичко. Ако се налага няколко пъти. В 2/3 от случаите ще ви върнат парите или ще намерят друг начин да ви компенсират.

А ако искате да станете наистина добри в оплакванията, препоръчваната книга по въпроса е How to Complain на Mel Stein. Може да си я купите в Амазон. Тъй като всеки я има, ще я намерите за няколко пенса. Заслужава си.